В България
Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и Планът за действие до 2030 г. посочват следните специфични заплахи спрямо селското стопанство в България:
Селското стопанство играе ключова, но непропорционална роля в социално-икономическата структура на селските райони в България. Селскостопанският сектор генерира 4,4 процента от общата брутна добавена стойност на страната и осигурява заетост на 5,8 процента от работната сила.
Секторът на селското стопанство е силно уязвим от въздействието на изменението на климата като източник на адекватна храна, стълб за икономически растеж, доставчик на екосистемни услуги и на поминък за селското население.
Честотата и интензивността на неблагоприятните климатични явления са се увеличили през последните десетилетия: имало е три различни периода на засушаване, а по-честите наводнения, причинени от продължителни и интензивни валежи, се случват редовно, но трудно се предсказват. До края на този век се прогнозират температурни увеличения от 2°C до 5°C и значителни промени в режима на валежите.
Специфичните рискове от изменението на климата и уязвимостите в селскостопанския сектор в България са, както следва:
- Промени в продължителността на вегетационния сезон:
- По-ранно цъфтене на дърветата, по-дълъг сезон за лозята и промени в другите естествени цикли на културите, което оказва влияние върху крайните добиви. В случая на зърнените култури се очакват по-нататъшно свиване на междуфазовите периоди от цъфтежа до узряването. По-краткият репродуктивен период също би означавал по-малко време за пълнене на зърното, което би имало отрицателно въздействие върху добивите.
- Добиви от реколтата. Добивите зависят от редица фактори, включително от продължителността на сезона за отглеждане и от други фактори на производителността на посевите. Прогнозират се промени в обема на добивите от основните култури (зимна пшеница, царевица и слънчоглед) поради предвижданото покачване на температурата и намалените валежи. Увеличаването на концентрацията на въглероден диоксид (CO2) в бъдеще може обаче да създаде условия за подобряване на добивите от някои култури.
- Повишен риск от разпространение на вредители, болести и плевели:
- Животновъдството ще бъде неблагоприятно засегнато от по-големия топлинен стрес вследствие повишаването на температурата и влажността на въздуха, което засяга здравето и доброто физическо състояние на животните Промените в климата може също да засегнат наличието и качеството на фуражните и пасищни ресурси.
- Увеличен риск от засушаване, ерозия, опустиняване и засоляване на почвите:
- Риск от недостиг на вода:
Сушата може да доведе до понижени водни нива, които представляват сериозна заплаха за системите за отглеждане на риба и може също така да понижат нивата на по-малките планински реки и водни потоци, което може да доведе до загуба на видове.
Източник:
Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие до 2030 г.
https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1294