>

В България

Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и Планът за действие до 2030 г. посочват следните специфични заплахи спрямо селското стопанство в България:

Селското стопанство играе ключова, но непропорционална роля в социално-икономическата структура на селските райони в България. Селскостопанският сектор генерира 4,4 процента от общата брутна добавена стойност на страната и осигурява заетост на 5,8 процента от работната сила.

Секторът на селското стопанство е силно уязвим от въздействието на изменението на климата като източник на адекватна храна, стълб за икономически растеж, доставчик на екосистемни услуги и на поминък за селското население.

Честотата и интензивността на неблагоприятните климатични явления са се увеличили през последните десетилетия: имало е три различни периода на засушаване, а  по-честите наводнения, причинени от продължителни и интензивни валежи, се случват редовно, но трудно се предсказват. До края на този век се прогнозират температурни увеличения от 2°C до 5°C и значителни промени в режима на валежите.

Специфичните рискове от изменението на климата и уязвимостите в селскостопанския сектор в България са, както следва:

  • Промени в продължителността на вегетационния сезон:
  • По-ранно цъфтене на дърветата, по-дълъг сезон за лозята и промени в другите естествени цикли на културите, което оказва влияние върху крайните добиви. В случая на зърнените култури се очакват по-нататъшно свиване на междуфазовите периоди от цъфтежа до узряването. По-краткият репродуктивен период също би означавал по-малко време за пълнене на зърното, което би имало отрицателно въздействие върху добивите.
  • Добиви от реколтата. Добивите зависят от редица фактори, включително от продължителността на сезона за отглеждане и от други фактори на производителността на посевите. Прогнозират се промени в обема на добивите от основните култури (зимна пшеница, царевица и слънчоглед) поради предвижданото покачване на температурата и намалените валежи. Увеличаването на концентрацията на въглероден диоксид (CO2) в бъдеще може обаче да създаде условия за подобряване на добивите от някои култури.
  • Повишен риск от разпространение на вредители, болести и плевели:
  • Животновъдството ще бъде неблагоприятно засегнато от по-големия топлинен стрес вследствие повишаването на температурата и влажността на въздуха, което засяга здравето и доброто физическо състояние на животните Промените в климата може също да засегнат наличието и качеството на фуражните и пасищни ресурси.
  • Увеличен риск от засушаване, ерозия, опустиняване и засоляване на почвите:
  • Риск от недостиг на вода:

Сушата може да доведе до понижени водни нива, които представляват сериозна заплаха за системите за отглеждане на риба и може също така да понижат нивата на по-малките планински реки и водни потоци, което може да доведе до загуба на видове.

Източник:

Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие до 2030 г.

https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1294

Образователен сценарий

СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО И КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

“През последните няколко десетилетия създадохме балон за производство на храни – такъв, основан на екологични тенденции, които не могат да бъдат устойчиви, включително прекомерно изпомпване на водоносни хоризонти, прекомерно разораване на земята и претоварване на атмосферата с въглероден диоксид. ”

Лестър Р. Браун, америкнски еко-анализатор, основател на Worldwatch Institute


Селското стопанство е силно изложено на изменението на климата, тъй като земеделските и животновъдните дейности пряко зависят от климатичните условия. Често срещани въздействия на климатичните промени върху селскостопанската дейност са наводненията, засушаванията, настъплението нови вредители и патогени и др.

От своя страна селскостопанската дейност допринася за изменението на климата чрез отделянето на два мощни парникови газа в атмосферата: метан и двуазотен оксид.


Заплахи и адптация на местно ниво


Земеделието, животновъдството и рибарството са основните доставчици на храни и други  ресурси. Освен това те са важни сектори за световната икономика, осигуряващи доходи за над 1 милиард души по света.

Обсъдете с учениците как изменението на климата може да повлияе на производството на храни във вашия регион, последователно отговаряйки на въпросите:

  • Какви са основните селскостопански дейности в района?
  • Каква част (приблизително) от населението е заета със селскостопанска дейност?
  • Какви промени в климата се наблюдават през последните години?
  • Спохождан ли е районът ви от  екстремни метеорологични яления  (засушавания, горещи вълни, наводнения, бури, и др.)
  • Как промените в климата се отразяват на земеделието, животновъдството или рибарството?
  • Предприемат ли се в района действия по отношение на селскостопанската дейност, свързани с адаптация към изменението на климата? Какви? (Отговорът на този въпрос може да бъде потърсен с помощта на предварително проведени разговори със специалисти и представители на местната власт).

За отглеждането на добитък са необходими големи количества енергия, вода и фураж. Кравите, овцете и козите обаче са виновни и за нещо друго: произвеждат много газ метан. Тези преживни животни имат специален стомах, с помощта на който храната се смила по-добре с  помощта на бактерии. За съжаление, този процес е съпроводен с отделянето на много метан, който е мощен парников газ. Оборският тор на преживните животни също съдържа големи количества метан.

Като цяло, емисиите на метан от добитъка представляват около 80 процента от земеделския метан и 35 процента от общите човешки емисии на метан. Учените се стремят да променят диетата на преживните животни, така че да произвеждат по-малко метан. Разработени са технологии за рециклиране на кравешки тор и използването на отделения метан за производство на енергия, захранваща фермите.

Представете на учениците и дискутирайте Работен лист “Вегетарианство и околна среда".

Планирайте хранене, което не изисква много енергия, като например приготвяне на местна вегетарианска храна с възможно най-малко пакетирани и преработени продукти.

Изберете любимата си храна и направете проучване, за да разберете колко и какъв вид енергия се използва за производството й. Сравнете проучванията на учениците. Чия любима храна енергийно е «най-гладна»? Подгответе списък на всички храни в нарастващ ред на тяхната консумация на енергия. Вашите открития карат ли ви да искате да промените някои хранителни навици?

Как бихте коментирали мисълта на Лиза Кемерер (американски учен, Екологична етика и диетичен избор)?

“Животновъдството причинява повече щети на околната среда от всяка друга индустрия, но няма смисъл да мразим говедата с хамбургер в ръка. Евтиното месо, млечни продукти и яйца са илюзия – плащаме за тях с изтощени гори, замърсена прясна вода, деградация на почвата и изменение на климата."

Вегетарианство и околна среда

Фермерът (известен също като земеделец или агроном) отглежда култури или животни. Различните видове фермери произвеждат различни хранителни продукти, които са от съществено значение за човешкото съществуване.

Дискутирайте с учениците информацията, предоставена в Работен лист “Професия фермер". Как бихте коментирали влиянието на селскостопанската дейност върху околната среда ?

Професия фермер

Представете пред класа видеото "Предизвикателствата пред селското стопанство и климатичните промени". Обсъдете следните въпроси:

  • Кои са четирите основни фактора, от които заивиси производството на храна (температура, вода, екстремни природни явления и въглероден диоксид) ?
  • Как се оттразява покачването на температурата на производството на земеделски култури (първоначално производителността се покачва, но след това следва бърз спад)?
  • Как влияе повишението на температурата на домашните животни (по-трудна бременност, по-малък млеконадой, по-зтаруднено транспортиране на продукцията до пазара)?
  • Кои е облагодетелстван от по-високите температури (паразитни насекоми и преносители на болести)?
  • Как засушаването се отразява на селскостопанската дейност (по-ниска производителност и повече паразити)?
  • Как повдигането на морското равнище може да засегне селскостопанските земи в непосредствена близост до морския бряг (засоляване на почвата)?
  • Как екстремните метеорологични явления се отразяват на почвата (засилена ерозия)?
  • Каква е ролята на повишените количества въглероден диоксид в атмосферата (от една страна – по-голям растеж на растителна продукция; от друга – по-интензивен растеж на плевели наред с настъпление на инвазивни (нетипични за района) видове)?

Пътят на храната


Проследете пътя на хляба, представен в Работен лист “Проследяване пътя на храната". Организирайте мозъчна атака и по подобен начин проследете през какви процеси преминават месото, зеленчуците, маслото и водата, достигайки сандвича, който консумираме.

Проследяване пътя на храната


Вие сте кмет на малко населено място в предпланински район. По финансираща програма на Европейския съюз има възможност за получаване на средства за развитие на селското стопанство. Вие:

  • ще насърчите създаване на съвременни овцеферми;
  • ще насърчите изкуствено отглеждане на растения и билки;
  • ще подкрепите фирми за отглеждане на малини и капини;
  • ще се поинтересувате от по-сухоустойчиви земеделски практики, предвид климатичните промени;
  • ще повикате екип от консултанти, които да предложат подходящи решения;
  • друго.

Промените в климата, употребата на агрохимикали, както и редица други селскостопански практики, се считат отговорни за тревожното намаляване на популацията от пчели по света. Запознайте се с моделната история “Пчели и земеделие" и дискутирайте засегнатите в нея проблеми.
Необходимо време – 30 минути.

Пчели и земеделие

Пчели и земеделие (вариант 2)


Организирайте ролева игра, базирана на моделната история “Пчели и земеделие", в която няколко доброволци поемат ролите на:

  • 1 представител на местната власт,
  • 2-3 фермери/земеделеци,
  • 2-3 пчелари,
  • 1-2 еколози,
  • а всички останали са жители на населеното място в селскостопански район, в който има развито земеделие и се отглеждат пчели.

Предварително дайте възможност на доброволците да се запознаят с моделната история, както и да потърсят допълнителна информация в Интернет пространството относно застрашителното намаляване на популацията на пчелите.

Организирайте ролевата игра като публичен дебат между отделните страни, на който присъстващите местни жители имат възможността да вземат отношение и да задават въпроси .

Какви чувства се пораждат у класа след приключването на ролевата игра? Споделете ги с останалите.

Необходимо време – 30 минути.

Пчели и земеделие


Изгаряне на стърнища


Изгарянето на суха растителност върху земеделски земи е основна причина за по-голямата част от горските и битовите пожари.

Запознайте класа с Работен лист “Изгаряне на стърнища" и обсъдете възможни действия във вашвто населено място/регион в зависимост от обстоятелствата.

Изгаряне на стърнища


Биологично земеделие и климат


Биологичното земеделие помага на нашата почва да остане здрава и да запази способността си да съхранява въглерод, което помага за намаляване на изменението на климата. Потърсете органични продукти и продукти за справедлива търговия, налични във вашите местни супермаркети или фермерски пазари. Обсъдете:

  • Откъде идват продуктите?
  • Отглеждани ли са местно или са внесени от фермери от другия край на света?
  • Какви са плюсовете и минусите на всяка ситуация?
  • Също така, как производството на тези биологични и справедливи стоки може да помогне на околната среда?
  • Има ли значителна разлика в цената между тези и други продукти? Защо е така?

Съберете своите открития под формата на снимки и графики и след това ги представете на вашите връстници, родители или други възрастни. Насърчавайте ги да купуват повече органични и честно търгувани стоки, когато е възможно.


Pезултат: | 10
Bъпрос: | 10

Асоциации без думи


Разделете класа на малки групи и поставете на всяка група задача за определено време до подготви и представи чрез пози, жестове и мимики определен вид селскостопанска дейност, характерна за района. Можете да организирате играта като състезание или като игра загадка – след представянето на всяка група останалите разпознават дейността – например овцевъдство, пчеларство, отглеждане на ябълки, лози, рози и т.н. При необходимост дайте подходящ пример.

В края на играта помолете децата да споделят впечатленията си от играта.


Хранително меню и климат (математическа задача)


Много голям брой хора не знаят, че изборът ни на храна всеки ден, оказва огромно влияние върху въглеродните емисии /около 30%/. Човек консумира около 500 кг храна годишно, като при това генерира въглеродни емисии, които зависят от вида на храната, нейното произвеждане, приготвяне и съхраняване.

Данни за въглеродни емисии (грама):

  • Порция Телешко месо отделя  330 г въглеродни емисии
  • Порция Риба – 44 г
  • Порция Пилешко месо – 52 г
  • Порция Яйца – 24 г
  • Порция Ориз /Зеленчуци/ Спанак – 14 г
  • Порция Фасул/Леща – 2 г

Разделете учениците на малки групи (по 3-4 в група), предоставете им данни за въглеродните емисии, отделяни от различните храни и им поставете задача да изберат 21 прости порции храна, необходими за 1 човек в продължение на 1 седмица. Нека всяка група направи своя избор и изчисли количеството въглеродни емисии, отделени в атмосферата вследствие на храната, която са избрали.

Представете и сравнете резултатите от менюто на всяка група .

Обяснете, че климатичната диета (в последните години се заговори все по-често за такава диета) включва много зеленчуци и житни култури и по-ограничени количества месо и млечни продукти. Особено важно е да се направи всичко възможно да не се изхвърля излишна храна. Предимство в борбата с климатичните промени имат храни с местен произход и такива, които се консумират пресни.



  • Споделете в семейството наученото от описаните по-горе дейности. Обсъдете какви промени в поведението ви на купувачи на селскостопански продукти могат да спомогнат за насърчаването на по-екологосъобразни практики в този сектор от икономиката на България;
  • Отбележете с различни дейности важни дати, свързани със селскостопански дейности, като Деня на пчеларя – 10 февруари, Еньовден (ден на билките и билкарите) - 24 юни и други. Проучете какви местни земеделски празници съществуват като например: ден на тиквата, динята, сливите, зелето, розите и др. и се включете в тях с различни творчески дейности.
  • Посетете местен етнографски музей и се запознайте с развитието на местните стопански дейности в исторически план;
  • Съберете рецепти за ястия, отговарящи на климатичната диета. Помислете дали не си струва организирането на кулинарен базар;

Целуни земята

Възложете на учениците да изгледат вкъщи видеото “Целуни земята" (1 час и 25 мин.), като се съсредоточат върху отделни конкретни теми, представени във филма, например:

  • Каква е способността на почвата за задържа въглерод?
  • Как се захранва почвата с въглерод?
  • На какво се дължи ерозията на почвата?
  • Как се отразява на почвата обработката й с агрохимикали? А на здравето на хората?
  • На какво се дължи опустиняването?
  • Какви са мащабите на екологичната миграция и какви са последиците?
  • Как увеличаването на площи с растителност способстват за намаляването на парниковия ефект?
  • Каква е програмата на френската научна земеделска институция  ИНРА? Част от тази програма ли е България?
  • Кои са двете най-мощми технологии за улавяне на въглерода (фотосинтезата и микроорганизмите в почвата)?
  • Какво е регенеративно земеделие? Каква е ролята на НоуТил машината за обработка на почвата?
  • Как се отразява индустриалното животновъдство на климата? Каква е алтернативата (прилагане на контролирана паша в свободни пространства)?
  • Каква е същността на Пермакултурата?
  • Как компостирането може да помогне за плодородието на почвата?
  • Каква е същността и поуката от проекта в Хаити?
  • Как се отразява на кокошите яйца възможността за кокошките да бъдат отглеждани на свобода?
  • Кои са принципите за почвено плодородие (колкото е възможно по-малко механично обработване на почвата, засяване на разнообразие от култури, почвата да е покрита през цялото време, живи корени и интегриране на животни)?
  • Какво е състоянието на Льосовото плато в Китай през 1994 г.? А 14 години по-късно?


Намаляването на консумацията на месо и млечни продукти ще има положителен ефект върху емисиите на парникови газове и човешкото здраве. Това също ще помогне на биоразнообразието, което трябва да бъде запазено, за да се гарантира изхранването на нарастващото население на света. Промяната на диетите ни ще доведе до по-устойчиво бъдеще и ще допълни целите за продоволствена сигурност, като същевременно ще се справи с глобалните неравенства в храните. Д-р Рослин Хенри, Училище по геонауки

Weather Greenhouse Consequences Measures Library
<
Видеа
Образователни материали
Допълнителни материали
×

За портала

Информационно-образователният портал „Климадапт” е предназначен за разпространение на информация, обучение на ученици, преподаватели и широката общественост, както и за организиране на граждански проекти и кампании, посветени на преодоляването и адаптацията към промените в климатa. Неговото създаване се осъществи в рамките на проекта Променяме се с климата, който се изпълнява от 10 партньорски организации с подкрепата на Програма „Опазване на околната среда и климатични промени” чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство /2014-2021/.

Порталът „Климадапт” включва разнообразни информационни и дидактични материали (текстове, видеа, урочни планове, дилеми, моделни и приказни истории, работни листове, експерименти, тестове, игри, инструкции как да се организират акции и др.), които предоставят възможности за осъществяване на учебен процес и/или организиране на разнообразни дейности, свързани със смекчаване или адаптиране към настъпващите климатични промени.


Създатели на портала

Информационни текстове и структура, концепция на портала: Климент Минджов

Образователни сценарии: Климент Минджов, Татяна Митева

Дизайн на портала и PDF-файлове: Силвия Магяр

Илюстрации и графики: Ласло Фалвай

Видео адаптация: Иван Кожухаров

Превод от/на английски език:  Ирина Добриянова, Климент Минджов

Редакция на български език: Галина Спасова

Програмиране: Даниел Миреа

Управление на проекта „Променяме се с климата”: Мариана Банчева, Виолета Николова

В портала са използвани снимки и фотоси от платформите „iStock” и „Unsplash”, както и безвъзмездно предоставени материали от фото- и видео библиотеката на Регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа (REC).

Благодарност!

Създаването на информационно-образователния портал „Климадапт” стана възможно благодарение на добрата воля и сътрудничеството на широк кръг от специалисти и организации.

Изказваме нашата най-сърдечна благодарност към проф. Денис Медоус и неговите сътрудници за безвъзмездно предоставените авторски права за версия на български език на „The Climate Change Playbook”, включваща 22 интерактивни игри.

Николай Петков изследва и подготви информация, свързана с добри български и чужди практики при справянето с климатичните промени. Благодарим му.

Във виртуалната библиотека към портала са включени разнообразни по характер информационни и образователни материали на различни организации, създадени преди години, но все по-трудно откриваеми в интернет пространството. В тази връзка нашите благодарности са за:

Информационно-образователните текстове в портала отразяват факти и данни от различни международни и български източници: European Commission, European Environment Agency, World Health Organization, United States National Aeronautics and Space Administration  (NASA); Unitеd Stаtеs Еnvirоnmеntаl Рrоtесtiоn Аgеnсу,  Intergovernmental  Panel on Climate Change (IPCC),  World Bank, World Resources Institute , Министерството на околната среда и водите на Република България, Regional Environmental Center for Central and Eastern Europe, публикации в BBC, The Guardian и други периодични издания. Отговорността за съдържанието и начина на представяне и визуализация на информацията се носи от създателите на портала.

И накрая, но не последно място, бихме желали да изкажем нашата най-искрена благодарност към нашите спонсори от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и програмния оператор към Министерството на околната среда и водите на Република България. Благодарим ви!

×

Как да го използваме