В България
Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и Планът за действие до 2030 г. посочват следните специфични заплахи спрямо биоразнообразието в България:
България е страна с богато биоразнообразие – 26 процента от европейските видове, включително 25 процента от тези в Червената книга на Европа. Обектите в „Натура 2000“ заемат 34,4 процента от територията на страната.
Основните уязвимости от изменението на климата са както следва:
- Загуба на генетично разнообразие: Генетичното разнообразие е заплашено пряко от ефекта на климатичните промени върху уязвими/застрашени видове (вкл. ендемични видове с ограничен ареал и възможности за миграция), които може да бъдат загубени завинаги. Съществуват и непреки последици от изменението на климата, дължащи се на конкуренцията за ресурси между биоразнообразието и човешките дейности, които водят до увеличаване на други видове натиск (например добив на вода, прекомерно използване на редки видове от уязвими групи от населението, промяна в земеползването и фрагментиране чрез инфраструктура).
- Нарушаване на жизнения цикъл на видовете и фазите на биологично развитие: Промените в климата могат да засегнат жизнения цикъл и размножителните периоди на видовете в екосистемите, да повлияят върху популациите и процесите в екосистемата (хранителни вериги и конкуренция за ресурси), включително чрез навлизането на инвазивни видове, които се конкурират с местните видове и може да ги изместят от традиционните ниши, като по този начин променят целостта на екосистемата.
- Влошаване на местообитанията: и по-специално местообитанията на голяма надморска височина.
- Въздействие върху предоставянето на екосистемни услуги: Смяната на режима може да бъде в две посоки:
- Положителни ефекти: увеличената продължителност на вегетационния период може да доведе до увеличаване на производителността на сухоземните екосистеми, включително добивите на култури и дървесина. Повишената температура може да промени условията във водните обекти, което от своя страна да доведе до промени в състава и структурата на рибните популации. Нарушенията в екосистемите, причинени от екстремни събития могат да доведат също до появата на нов видов състав, водещ до подобряване на предоставянето на екосистемни услуги.
- Отрицателни ефекти: периодите на суша може да променят състава на производителите в сухоземните екосистеми, което да причини промени в тяхното функциониране и да доведе до намалено предоставяне на екосистемни услуги. Увеличаването на наводненията, пожарите, вятъра и нашествията на короядни бръмбари в горите може да причини загиване на дърветата и замяната им с по-адаптивни видове, както и промени в интегритета на екосистемите и потенциално намаление на предоставянето на екосистемни услуги както в краткосрочен, така и в средносрочен план (докато системите се адаптират и продуктивността се възстанови) или трайно (ако новото равновесно състояние води до намаляване на създаването на екосистемни услуги). Най-уязвимите екосистеми са горските райони по южната граница, както и другите равнинни райони на страната. Екосистемите на влажните зони във вътрешността на страната и храстовите екосистеми (особено в алпийската зона в планините) и екосистемите на крайбрежните зони също са сред най-чувствителните към изменението на климата.
Източник:
Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие до 2030 г.
https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1294
