Средствата за масова информация и климатичните промени
Ефективността на действията по ограничаването на климатичните промени и адаптацията към тях е свързана с информацията, която хората получават ежедневното от медиите. Въпреки че нивото на познания за глобалното изменение на климата продължава да нараства, в повечето страни отразяването му е незначително в сравнение с новините за престъпност, политика, знаменитости, икономика или спорт. Новинарските медии често представят необходимостта от предприемане на спешни мерки за ограничаване и/или адаптация към климатичните промени като динамичен и силно оспорван въпрос, в който се пресичат политика, наука и различни обществени интереси.
Въпреки многократно потвърденото от науката, че човешките дейности са отговорни за климатичните промени, този глобален процес все повече се оформя в съзнанието на хората като катастрофа с необратими последици. Това поражда социални страхове, които увеличават натиска върху политическата система за необходимост от промяна. Цената на бездействието днес може бъде утре причина за топенето на полярните ледени шапки, разрушаването на местообитания в дивата природа, катастрофалното покачване на морското равнище, засилването на екстремните метеорологични събития като наводнения и суша, повишаване на средните температури и други необратими климатични промени.
Общественото внимание към даден специфичен проблем често преминава през пет етапа:
- Предварителен етап, през който проблемът все още не е привлякъл общественото внимание. Експертните общности са наясно с рисковете, но информацията не се разпространява широко.
- През втория етап настъпването на драматични събития, свързани с климатичните промени, повишават тревожността в обществото.
- През третия етап става постепенното осъзнаване на разходите, необходими за справяне с проблема.
- През четвъртия етап настъпва постепенно спадане на обществения интерес, тъй като една част от обществото се обезсърчава от размера на средствата, които трябва да бъдат насочени за справяне с проблема.
- През последния, пети етап, общественият интерес постепенно гасне.
Изглежда обаче, че проблемът с глобалното затопляне няма да следва така описаните пет етапа, тъй като непрекъснато възникват все нови предизвикателства и последствия от климатичните промени, които трайно ангажират общественото внимание.
Различните фази в развитието на познанието и политиката, свързани с изменението на климата, започват да провокират медийното внимание през 80-те 90-те години на миналия век. Този период се характеризира със сложна политизация на науката за климата. Малка група скептично настроени говорители и учени, много от които в тясна връзка с индустрията, базирана на въглерод, придобива известност чрез медиите със своите опровержения на научните открития за човешкия принос към изменението на климата.
Десет години по-късно се увеличават предупрежденията в медиите за опасностите от глобалното затопляне за здравето, околната среда и икономиката, но въпреки това все още остават скептицизмът и нежеланието за противодействие.
Началото на 21-ви век бележи значително нарастване на медийния интерес към промените в климата, макар че повечето новини са свързани с казуси, които широката публика не възприема като пряка заплаха. Например топенето на арктическия лед и последствията за полярните мечки буди съчувствие, но все още не се възприема като непосредствена заплаха за хората, тъй като вероятността за среща на огромната част от човечеството с това животно е нулева и изчезването й би останало незабелязано.
В най-широк смисъл медиите са склонни да отразяват изменението на климата в светлината на основни проблеми, като взаимната обвързаност между икономика, околна среда и климат, връзката между природата и културата, социалните процеси, иницииращи обществения отговор на изменението на климата. Статии като «Тувалу: първата жертва на климатичните промени», описващи последствията за редица острови от надигащото се ниво на океана, предизвикват огромно съчувствие сред световната общественост.
Голяма част от инфорамациите за екологични проблеми в медийните новини не споменават истинските причини и рисковете за околната среда. Например, твърде често журналисти свързват темите за изменението на климата с бедствия като интензивни урагани и бури, суша, горски пожари, унищожаване на реколтата и други опасности, без да се обсъжда как парниковите газове стимулират климатичните промени. Включването с мнение на учен, скептичен към тенденцията за глобално затопляне, допълнително затруднява аудиторията да придобие реална представа за бъдещите рискове от промяната на климата.
Интересен е казусът, свързващ ядрената енергия и климата. В Европа има значителни обществени настроения срещу развитието на ядрената енергетика. Когато обаче тя се представи като алтернативно решение за намаляване на парниковите газове и глобалното затопляне, хората започват да я възприемат в по-положителна светлина.
Анализът на учените за последствията от глобалното затопляне върху икономиката показва, че изменението на климата може да свие в бъдеще световната икономика с 20 процента, докато решителни действия за справянето с тази заплаха днес би струвало само 1% от световния БВПБВП
е икономически термин, който обозначава измерването на общата стойност на продукти и услугите, произведени в дадена страна за една година.. Тази информация остава все още недостатъчно добре адресирана от медиите към широката публика.
Скорошни проучвания на въздействието на медиите върху обществото показват, че:
- Подходът на журналистите трябва да бъде различен към конкретните аудитории. В тази връзка изследванията установяват, че населението в Европа и Латинска Америка е в много по-информирано за рисковете от климатичните промени, в сравнение с жителите на Северна Америка.
- Интересен парадокс се съдържа във факта, че младите хора (до 20-годишна възраст) са най-малко информирани за климатичните промени, но същевременно проявяват най-висока загриженост за рисковете, свързани с този феномен.
- Дори най-загрижените по отношение на изменението на климата хора поставят това предизвикателство на по-задно място след опасенията, свързани със състоянието на икономиката, справянето с Ковид пандемията, опасността от разпалването на мащабни военни действия.
- Три са основните спънки, водещи до неадекватно разбиране на опасностите и мерките, свързани с ограничаването на климатичните промени и адаптацията към тях: степента на общественото съгласие по тези мерки, различията в културната интерпретацияна «глобалното затопляне» и различните социално-икономически и образователни нива на аудиторията.
- Хората са по-склонни да възприемат проблема с изменението на климата, когато лично са изпитали някакво метеорологично бедствие.
- Повечето хора отдават предпочитание на мерки за ограничаване на емисиите парникови газове, отколкото на дейности за адаптация към климатичните промени.
Професия
