Зелената сделка на ЕС: превръщане на целта в действие

Европейската зелена сделка (наричана още Европейски зелен договор) е пакет от политически инициативи, който има за цел да проправи пътя към зелен преход, с крайната цел – постигане на климатична неутралност до 2050 г. За неутрални по отношение на климата се считат дейности, които не са свързани с емитирането на парникови газове.

Зелената сделка включва инициативи, обхващащи силно взаимносвързаните климат, околна среда, енергетика, транспорт, промишленост, селско стопанство и устойчиво финансиране:

• Регламентът „Най-малко 55“ има за цел да превърне амбициите на Зелената сделка в закон, като най-малко 55% от емисиите на парникови газове бъдат намалени до 2030 г. Пакетът представлява набор от предложения за преразглеждане на законодателството, свързано с климата, енергетиката и транспорта и въвеждане на нови законодателни инициативи за привеждане на законите на ЕС в съответствие с целите за климата. Регламентът е в сила.
• Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата – Стратегията очертава дългосрочна визия ЕС да се трансформира до 2050 г. в устойчиво общество, адаптирано към неизбежните въздействия на климатичните промени. Мерките в стратегията включват усъвършенствано събиране и споделяне на данни за подобряване на достъпа и обмена на знания за въздействието върху климата, прилагане на базиращи се на природата практики за изграждане на климатична устойчивост и опазване на екосистемите, интегриране на адаптацията към климатичните промени в макрофискалните политики. В началото на 2022 г. европейските министри призоваха за адаптиране на системите за гражданска защита от екстремни метеорологични явления, породени от климатичните промени с акцент върху предотвратяване, готовност за  справяне и  възстановяване.
• Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. – Стратегията има за цел да подпомогне възстановяването на биологичното разнообразие в Европа до 2030 г. в интерес на хората, климата и планетата. Действията в стратегията, включват: а/ разширяване на защитените територии и морски зони в Европа; б/ възстановяване на нарушени екосистеми чрез намаляване на употребата и вредата от пестицидите;  в/ увеличаване на финансовата помощ; г/ осъществяване на по-добър мониторинг.  Държавите-членки призоваха за пълно интегриране на целите за биологично разнообразие в други сектори - като селското стопанство, рибарството и горското стопанство.
• Стратегия “От  фермата до вилицата” – Стратегията  има за цел да помогне на ЕС да постигне климатична неутралностдо 2050 г., като пренасочи системата на ЕС  по прехраната към устойчив модел. В допълнение към сигурността и безопасността на храните, стратегията цели осигуряване на достатъчна, достъпна и пълноценна храна в световен мащаб,  подкрепа на практики за устойчиво производство на храни, насърчаване на по-устойчива консумация и здравословно хранене.
• Европейска индустриална стратегия – ЕС разчита европейската промишленост да играе ръководна роля в прехода към климатична неутралност. Целта на индустриалната стратегия на ЕС е да подкрепи промишлеността в ролята й на ускорител и фактор за промяна, иновации и растеж, наред с укрепването на устойчивостта и повишаването на конкурентоспособността.
• План за действие за кръгова икономика – Отделянето  на икономическия растеж от използването на ресурси и преминаването към кръгови системи в производството и потреблението е от ключово значение за постигането на климатична неутралностна ЕС до 2050 г. Планът за действие за кръговата икономика предвижда над 30 точки, свързани с проектирането на устойчиви продукти, кръгови системи в производствените процеси и овластяване на потребителите и публичните купувачи. Той е насочен към сектори като електрониката и информационно-компютърните технологии, производството на батерии, опаковки, пластмаси, текстил, храни, както и строителство.
• Механизъм за справедлив преход – Някои от държавите-членки на ЕС разчитат в по-голяма степен  на изкопаеми горива или имат въглеродно интензивни индустрии, в които работят значителен брой хора.  ЕС въведе механизъм за справедлив преход, чиято цел е предоставяне на финансова и техническа подкрепа за регионите, най-засегнати от преминаването към нисковъглеродна икономика. Тази помощ се изразява в поне 65-75 милиарда евро през периода 2021-2027 г. за подпомагане на: а/ хора и общности – разширяване на възможностите за заетост и преквалификация, подобряване на енергийната ефективност на жилищата и борба с енергийната бедност; б/ компании – предоставяне на  финансова подкрепа и инвестиции в научни изследвания и иновации с цел  превръщане на прехода към нисковъглеродни технологии в привлекателно начинание; в/  държави-членки или региони – инвестиране в нови зелени работни места, устойчив обществен транспорт, цифрова свързаност и инфраструктура за чиста енергия. Създаденият Фонд  за справедлив преход е първият стълб на механизма. Неговата задача е да подкрепя и облекчава социално-икономическите разходи, произтичащи от зеления преход, за страни/региони, зависими от изкопаеми горива и индустрии с високи емисии. Фондът подпомага инвестициите в малки и средни предприятия  и нови фирми, изследвания и иновации, технологии за чиста енергия и намаляване на емисиите, преквалификация на работниците и съдействие при търсене на работа.
• Чиста, достъпна и сигурна енергия - Тъй като 75% от емисиите на парникови газове в ЕС идват от използването и производството на енергия, декарбонизацията на енергийния сектор е решаваща стъпка към постигането на климатична неутралност.  ЕС работи на няколко нива за постигане на тези цели: а/ подкрепа за разработването и усвояването на по-чисти енергийни източници; б/ насърчаване на интеграцията на енергийните системи в целия ЕС; в/ развитие на взаимносвързана енергийна инфраструктура чрез енергийни коридори на ЕС; г/  преразглеждане на законодателството за енергийна ефективност и възобновяема енергия, включително техните цели за 2030 г. Сградите са от най-големите потребители на енергия в Европа и на тях се дължат повече от една трета от емисиите парникови газове. През юни 2021г. министрите от ЕС одобриха удвояване на процента на обновяване на сградния фонд в съюза (в контекста на енергийната ефективност на сградите) до 2030 г.
• Стратегия на ЕС за устойчивост на химикалите – Химикалите са от съществено значение за съвременния стандарт на живот и икономиката, но същевременно те могат да бъдат вредни за хората и околната среда. Стратегията на ЕС за устойчивост на химикалите определя дългосрочна визия за политиката на ЕС в областта на химикалите, в която държавите-членки се стремят към по-добра грижа за човешкото здраве,  укрепване на конкурентоспособността на индустрията и поддържане на среда без токсични вещества.
• Инициативи за устойчива и интелигентна мобилност – Изчислено е, че емисиите от транспортния сектор ще трябва да спаднат с 90% до 2050 г., за да може ЕС да достигне климатична неутралност. В съответствие с целите на Зелената сделка, Съветът работи по преразглеждане на правилата за ограниченията на емисиите CO₂ от леки и лекотоварни автомобили и усвояването на устойчиви горива в  авиацията, пътния и морския транспорт.
• Стратегия за горите и внос на дървесина без обезлесяване – Основава се на стратегията на ЕС за биологичното  разнообразие и е ключова част от усилията за намаляване на емисиите парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. Предложените мерки включват: а/ насърчаване на устойчиво управление на горите; б/ предоставяне на финансови стимули за собствениците и стопаните на горите за възприемане на екологични практики; в/ подобряване на размера и биоразнообразието на горите, включително чрез засаждане на 3 милиарда нови дървета до 2030 г. Новите мерки, предложени от Комисията, имат за цел да намалят въздействието на страните от ЕС върху глобалното обезлесяване и деградацията на горите,  които от своя страна оказват въздействие върху биоразнообразието и изменението на климата. Мерките ще гарантират, че закупените, използвани и консумирани от гражданите на пазара на ЕС продукти, не допринасят за обезлесяването и деградацията на горите в световен мащаб.