Парижко споразумение за изменението на климата
През декември 2015 г. на конференцията за климата в Париж (21-вата сесия на Конференцията на страните по РКОНИК или COP21) 195 държави приеха първото по рода си универсално, правно обвързващо глобално споразумение за климата. Споразумението определя глобален план за действие, който да очертае пред света как да се избегнат опасните климатични промени. Основните елементи на споразумението са:
- Намаляване на емисиите – Правителствата си поставиха като дългосрочна цел повишаването на средната глобална температура да е под2°C спрямо прединдустриалните нива. Постигнато бе съгласие страните да се стремят да ограничат повишаването до 1,5°C, тъй като това значително ще намали рисковете и въздействията от изменението на климата. Правителствата се съгласиха с необходимостта глобалните емисии да достигнат своя пик възможно най-скоро, признавайки, че това ще отнеме повече време за развиващите се страни, след което е необходимо предприемането на мерки за бързонамаляване в съответствие с най-новите научни постижения.
- Прозрачност и глобална инвентаризация – правителствата се съгласиха да се събират на всеки пет години, за да се поставят по-амбициозни цели, както изисква науката,да си докладват взаимнои пред обществеността напредъка в постигането на поставените цели и да проследяват движението към дългосрочната цел чрез стабилна система за прозрачност и отчетност.
- Адаптация – правителствата се съгласиха да укрепват капацитета на обществото да се справя с въздействията от изменението на климата, както и да осигуряват непрекъсната и активна подкрепа за развиващите се страни в тази посока.
- Парижкото споразумение приема необходимостта от сътрудничество и подобряване на разбирането, действията и подкрепата в различни области – системи за ранно предупреждение, готовност за реакция при спешни случаи и застраховка за риск, признава ролята на непартийните заинтересовани страни в справянето с изменението на климата, включително градовете, регионалните власти, гражданското общество и частния сектор.
- Развитите страни поеха ангажимент да подкрепят действията по изменението на климата, за намаляване на емисиите и изграждане на устойчивост към въздействията на климатичните промени в развиващите се страни.
Към края на 2021 г. 193 членове на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC) са страни по споразумението. От четирите държави-членки на UNFCCC, които не са ратифицирали споразумението, единственият основен източник на емисии е Иран. Съединените щати се оттеглиха от споразумението през 2020 г., но се присъединиха отново през 2021 г.
