Процесът след Киото
Ежегодните международни форуми, провеждани на най-високо правителствено ниво след подписването на Протокола от Киото, показват неравномерен напредък в борбата срещу изменението на климата.
- В Бали (2007 г.), като част от амбициозния план за действие представителите на развитите страни се споразумяха за специфични намаления на емисиите парникови газове, като се отчитат индивидуалните характеристики и възможности на всяка страна. Развиващите се страни поеха ангажименти (в съответствие с принципите на устойчивото развитие) за разработване на национални мерки за адаптиране към изменението на климата, включващи подходящи финансови, технологични и човешки ресурси.
- Като резултат от последвалите конференции в Копенхаген (2009) и Канкун (2010) международната общност одобри т. нар. Канкунски споразумения за ограничаване на повишаването на глобалната температура до максимум 2°C над прединдустриалните нива. В резултат на това развитите и развиващите се страни са разработили планове за ограничаване на емисиите парникови газове.
- Резултатите от климатичната конференция, проведена в Доха през 2012 г., не оправдаха дори най-скромните очаквания. Въпреки че представители на 192 държави се договориха за втория период от Протокола от Киото, за съжаление някои страни, включително Япония и Русия, решиха да не участват. По-късно Канада се оттегли от участието си в Протокола от Киото. САЩ – лидер по отношение на емисиите сред индустриализираните страни – никога не са били страна по Протокола от Киото. Европа, Австралия и около 10 други страни, които потвърдиха поетите по-рано задължения, са отговорни за само около 15 процента от глобалните емисии. Задължението за създаване на специален фонд за подпомагане на бедните страни остана неизпълнено, за голямо разочарование на много (особено островни) държави.
- Участниците в климатичните конференции, проведени във Варшава (2013) и Лима (2014), постигнаха консенсус по основните елементи на ново международно споразумение за ограничаване на изменението на климата, както и основните правила, определящи приноса на всяка страна-членка.
- Конференцията на ООН за изменението на климата през 2015 г., проведена в Париж, договори Парижкото споразумение – глобално споразумение за намаляване на изменението на климата.
- По време на конференцията от 2016 г. в Мароко бе единодушно приета Маракешката прокламация за действия по отношение на климата и устойчивото развитие, която призовава за по-строги цели и описва връзката между опазването на климата и Целите за устойчиво развитие на ООН. Общо 48 развиващи се страни, обединени във Форума за уязвими от климата, обявиха намерението си да преминат към 100% възобновяеми енергийни източници в периода 2030-2050 г.
- Конференцията в Бон през 2017 мина под знака на екстремните метеорологични събития с огромни щети от наводнения в Индия и Нигерия, от урагани на Карибите и горски пожари в САЩ и Европа. Те показаха недвусмислено, че през следващите няколко години намаляването на глобалните емисии парникови газове е наложително. Обявеното от втория най-голям замърсител и най-богатата страна в света – САЩ – намерение за оттегляне към 2020 г. от Парижкото споразумение бе един от най-песимистичните сигнали, съпътствали тази, както и следващите конференции в Катовице (2018) и Мадрид (2019). Страните споделиха и редица практически трудности, свързани с правилника за прилагане на Парижкото споразумение.
- Посланието на Мадридската конференция, че климатичният процес на ООН остава актуален, бяха съпроводени отогромно протестно шествие в испанската столица с присъствието на младата активистка Грета Тунберг.
- Една от най-забележителните прояви на конференцията в Глазгоу през 2021 бе призивът на ЮНЕСКО за активизиране на глобалния ангажимент към образованието за климата, което е от решаващо значение за ефективни действия в областта на изменението на климата. Изследвания показват, че само половината от националните образователни програми в света засягат въпроси, свързани с тази област. За първи път министрите на образованието и околната среда поеха съвместен ангажимент изменението на климата и устойчивото развитие да бъдат част от обучението в техните страни.
- Последният доклад на IPCCIPCC
е междуправителствен орган на Организацията на обединените нации, отговорен за разширяване на знанията относно изменението на климата, причинено от човека. от февруари 2022 представя следните по-важни и неоспорими заключения на експертната общност:- Екстремните метеорологични явления не могат да бъдат обяснени чрез естествени колебания на климата, както някои скептици твърдят.
- Въздействията и рисковете от изменението на климата (като нарастваща смъртност, изчезването на кораловите рифове, на растителни и дървесни видове в резултат от засушаването и др.) стават все по-сложни и по-трудни за управление. Загубата на някои видове е необратима.
- Забелязва се забавен растеж на производителността в селското стопанство.
- Около половината от населението в света изпитва сериозен недостиг на вода.
- Промените в климата влияят неблагоприятно на физическото и психическото здраве на хората и засягат редица икономически сектори.
- По-специално за Европа се наблюдават 4 основни проблема: повишаване на смъртността сред хората и промени в екосистемите вследствие на екстремни горещини, нарастване на загубите в земеделието в повечето райони на континента, недостиг на вода в страните от Южна Европа, постепенно покачване на морското равнище и нарастване на наводненията.
За повече подробности: https://www.climateka.bg/ipcc-adaptation/
