Суша
Засушаванията са климатичен феномен, който се свързва с отсъствието на валежи и достатъчно влага в атмосферата и почвата. Засушаванията могат да траят от няколко седмици до месеци и даже години. Продължителните засушавания могат да окажат значително въздействие върху екосистемите и селското стопанство на засегнатите региони, както и да навредят на местната икономика.
Засушаванията са повтаряща се характеристика на климата в повечето части на света. Напоследък обаче, тези неблагоприятни природни явления стават по-екстремни и по-непредсказуеми поради изменението на климата.
Три са основни начини, по които глобалното затопляне оказва влияние върху засушаванията:
- Повишаващите се температури засилват изпарението на водата.Тъй като високите температури на въздуха изсмукват течната вода от почвата и листата на растенията, превръщайки я в атмосферна водна пара чрез процес, наречен транспирация, изсушаването на почвата се увеличава.
- Променените модели на атмосферната циркулация оказват влияние върху характеристиките на бурите и валежите - например върху мястото, където възникват и посоката им.
- Намаляването на обема на снежната покривка и по-ранното и по-бързото топене на снега поради повишаването на температурите и променящите се модели на валежите са заплаха за водоснабдяването в много региони.
Наблюденията показват, че засушаванията в резултат от причинената от човека промяна на климата са засегнали райони в Средиземноморието, Западна Амазония, Южна Африка, Русия, Индия, Австралия и Южна Европа. Много от тези места са традиционно страдащи от недостиг на вода.
Подобно на други екстремни метеорологични явления, последиците от тежките засушавания за околната среда, икономиката и здравето на хората са сериозни. За разлика от други бедствия, свързани с времето, сушите са тлеещи бедствия, чиито въздействия се натрупват постепенно и стават видими след време:
- Засушаването може да причини масово измиране на рибата в пресъхващите водни басейни, изчезването на видове или пък да способства за възникване на огнища на вредители, унищожаващи горите. Всичко това намалява жизнеспособността на ключовите екосистемни условия, от които хората зависят.
- Заради сушата е твърде вероятно да се наблюдава спад в туризма и другите дейности, свързани с отдиха на открито, а физическата инфраструктура може да бъде повредена от промяна във влажността на почвата.
- Рискът отразрушителни горски пожари се повишава значително.
- Продължителните засушавания са предпоставка замасова миграция и хуманитарни кризи.
През последните години в световен мащаб щетите в резултат на сушата се оценяват средно на 9 милиарда долара.
През цялата история хората обикновено са разглеждали сушите като „бедствия“ поради въздействието им върху наличието на храна и вода. Те често са се опитвали да обяснят засушаването като природно бедствие, причинено от хора или от свръхестествени сили. Библейската история за изселването на евреите от Египет, миграцията на ловците-събирачи през 9 500 г. пр. н. е. от Чили или пък придвижването преди около 135 000 години на прародителите на съвременния човек от Африка в останалия свят са свързани с настъпилите суши. На много места по Света съществуват ритуали за предотвратяване на суша и/или измолване на дъжд – от ритуални молитви и танци до принасяне на жертви и даже човешки жертвоприношения. Днес тези древни практики в по-голямата си част са съхранени в местния фолклор, но са заменени с по-рационално управление на водите.
Очакванията за следващите години са, че засушаванията ще стават по-тежки и с по-голяма продължителност. Това е така, защото глобалното затопляне продължава като резултат от несекващите емисии парникови газове. Ето защо предприемането на мерки за предотвратяване на по-нататъшните неблагоприятни климатични промени е от изключителна важност. Ограничаване до края на века на глобалното затопляне до 1,5оС вместо до 2оС би спомогнало за избягване на удвояването на глобалния воден недостиг. Това би предпазило 318 милиона души от хроничен недостиг на вода.
И все пак, повишаването на температурите и засушаванията са факт. Това налага адаптация на хората към променените условия и прилагането на стратегии и дейности за справяне с растящия проблем с водата, като:
- източване на по-малко вода от големите речни източници;
- преминаване към отглеждането на селскостопански култури, нуждаещи се от по-малко вода;
- подкрепа за политики и техники за повторно използване на водата;
- разработване на планове за реакции при извънредни ситуации на засушаване в засегнатите региони.
