Екстремни бури и урагани

Опустушителните бури и урагани, наред с наводненията и засушаванията са причина за смъртта и страданията на милиони хора по света. Световната метеорологична организация предупреждава – заради климатичните промени тези природни бедствия ще зачестяват.

Бурята е метеорологично явление, чиито прояви могат да включват силен вятър, гръмотевици и светкавици (гръмотевична буря), силен дъжд или снеговалеж, както и носени от вятъра прах и пясък (пясъчна буря) или сняг (снежна буря). Точната дефиниция за буря от гледна точка на метеоролозите е когато скоростта на вятъра надвишава 88 км/ч., но на практика популярната употреба на термина включва и по-слаби ветрове. При скорост на вятъра над 117 км/ч  метеорологичното явление се дефинира като ураган. Пораженията от силните бури са най-различни:

• Силните ветрове, характеризиращи всяка буря, могат да повредят или да разрушат превозни средства, сгради, инфраструктура и други обекти.
• Мълниите, съпътстващи гръмотевичните бури, могат да застрашат живота на хората, както и да станат причина за възникването на пожари.
• Друга опасност, породена от гръмотовичните бури, е свързана с химичните реакции между азота, кислорода и водните пари в атмосферата, които протичат с помощта на огромната енергия, отдавана от мълниите. В резултат на тези реакции се образува киселинен дъжд, който влияе разрушително върху инфраструтурата и разгражда тъканите на растенията, повишава киселинността на водните басейни и предизвиква измиране на различни водни и земни организми.
• Едни от често съпътстващите бурите явления – градушките – могат да нанесат поражения върху покривите и стъклата на сгради и автомобили, да унищожат селскостопанска реколта, а могат и да застрашат здравето и живота на хора и животни.
• Обилни валежи от сняг могат да възпрепятстват обществената инфраструктура и услуги. Въздушният и наземният транспорт могат да бъдат сериозно забавени или дори изцяло спрени.

Циклон наричаме спираловидното възходящо движение на въздуха в посока от периферията към центъра на въздушната маса. Ветровете в циклона духат обратно на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и по посока на часовниковата стрелка на юг от Екватора. Циклоните обхващат обширни райони, главно в умерените географски ширини. Диаметърът им достига до 1500 км, а височината – до 12 км. Във всеки циклон се различават два вида въздушни маси – топли и студени. Топлите въздушни маси са разположени в южната му част. Студените въздушни маси обхващат по-голяма територия и са разположени на север. Студеният сектор на циклона се придвижва с по-голяма скорост, постепенно настигайки и завладявайки пространството, обхванато от топлия сектор. С това действието на циклона се преустановява. Циклоните обикновено се движат на серия един след друг в промеждутък от 2 до 5 дни. В умерените географски ширини на Северното полукълбо тяхната посока е от запад на изток, оказвайки силно влияние върху климата на Европа и в България. В областта на тропиците възникват така наречените тропически циклони.

Тропическият циклон е бързо въртяща се буреносна система, характеризираща се с център с ниско налягане, затворена атмосферна циркулация, силни ветрове, гръмотевични бури, които предизвикват силен дъжд и/или шквалове (силни пориви на вятъра). В зависимост от местоположението и силата си, тропическият циклон се нарича с различни имена: ураган, тайфун, тропическа буря, циклонична буря, тропическа депресия или просто циклон. Ураганът е силен тропически циклон, който се появява в Атлантическия океан или североизточната част на Тихия океан, а тайфунът възниква в северозападната част на Тихия океан. В Индийския океан, южната част на Тихия океан или южната част на Атлантическия океан подобни бури се наричат просто "тропически циклони". Причината за образуването на тропическите циклони е силното възходящо вихрово движение на въздуха над океанската вода, бързата промяна на атмосферното налягане във височина и бурната кондензация на водните па̀ри. В резултат на това, образуваните ветрове придобиват много голяма скорост и се насочват от окена към сушата, причинявайки значителни опустошения. По своя път те разрушават сгради, мостове, надлези, пътища, като усложняват условията за транспорт на храна, чиста вода и лекарства към бедстващи райони. Тропичните циклони често прекъсват електрическото захранване, възпрепятствайки жизненоважната комуникация и спасителни дейности. Щетите за засегнатите райони са значителни. Щормовите приливи (покачването на морското равнище вследствие на тропическия циклон) обикновено са най-тежкият ефект от тропичните циклони, които преминават от водата към сушата – по статистически данни това е причина за около 90% от всички смъртни случаи, причинени от подобно екстремно природно явление. Относително бързото повишаване на морското ниво може да навлезе километри във вътрешността, откъсвайки пътищата за евакуация. Наблюдават се и други обезпокоителни промени. Зоните, засегнати от тропическите бури, се изместват по посока на полюсите. Това вероятно е свързано с разширяването на тропиците поради по-високите глобални средни температури. Променящите се модели на тропическите бури – например, изместването на север в Атлантическия океан – биха могли да изложат на риск много повече имущество и човешки живот.

Въпреки че учените не са сигурни дали изменението на климата ще доведе до увеличаване на броя на ураганите, нараства увереността, че все по-топлите температури на океана и по-високото морско равнище ще засилят тяхната интензивност и въздействие. Въз основа на компютърно моделиране в случай на покачване на средната температура с 2^оС се предполага, че скорастта на вятъра на ураганите с най-висока степен на опасност ще се увеличи с до 10 процента, а влажността с 10-15%. Това от своя страна би довело до много по-големи щети и увеличаване на смъртните случаи в случай, че не се предприемат своевременни мерки за защита на уязвимите райони, наред с действия за ограничаване на по-нататъшното изменение на климата.

Tорнадото, наричано също смерч, е силен атмосферен вихър, който образува въртящ се стълб от въздух, свързващ повърхността на земята с облаците. Торнадата имат различна форма и размер, но в най-честия случай са във вид на фуния, чийто тесен край опира в земята, а разширяващото се нагоре тяло на фунията е заобиколено от облак от отломки и прах. При повечето торнада скоростта на вятъра е до 180 км/ч, диаметърът им на повърхността е около 80 м, а разстоянието, на което се придвижват преди да се разсеят, е няколко километра. Наблюдавани са и торнада с много по-висока скорост на вятъра, чието въздействие покрива много по-обширни площи. Торнадата могат да се разразят както на сушата, така и над водните басейни. Водните торнада се характеризират със спираловиден фуниевиден стълб, свързващ голям купест или купесто-дъждовен облак с водната повърхност. Такива спираловидни стълбове често се образуват в областите, близки до Екватора и са по-редки в умерените ширини. Торнада са наблюдавани на всички континенти, с изключение на Антарктида. Най-засегнати от тези природни феномени са централните и югоизточни  райони на САЩ. Торнада понякога се наблюдават и в Азия, югоизточните части на Южна Америка, голяма част от Европа, западната и югоизточната част на Австралия, както и в Южна Африка. Макар и рядко торнада (смерч) са регистрирани и в България. Съществуват технически средства за предсказване на торнадото малко преди образуването му.

Определянето на последиците от щетите, нанесени в резултат на торнадо, се извършва с помощта на така наречената «Скала на Фуджита», чиито степени определят  интензивността на торнадото въз основа на тежестта на щетите, причинени по пътя му. Според тази скала:

• Степен F0  се отнася за торнада, характеризиращи се със скорост на вятъра между 60 и 117 км/ч час. Щетите включват  счупени клони на дърветата, повредени телевизионни антени и пътна сигнализация.
• Степен F1 – скорост на вятъра между 117 и 181 км/ч, счупени прозорци, обърнати коли, повредени конструкции.
• Степен F2  – скорост на вятъра между 181 и 250 км/ч, изкоренени дървета, отнесени покриви.
• Степен F3  – скорост на вятъра между 250 и 320 км/ч, опустошени гори, разрушени сгради.
• Степен F4  – скорост на вятъра между 320 и 420 км/ч, значителни разрушения, включващи изтръгването на сградите от основи.
• Най-високите степени  F5 и  F6 се характеризират със скорост на вятъра от над 420 км/ч, достигаща до 612 км/ч. Това са торнадата с най-голяма интензивност, разрушаващи сгради, вдигащи във въздуха влакове и всякакъв вид тежки превозни средства.

Една от страните с най-висока честота на торнадо на нейна територия са САЩ: широкият релеф и липсата на планини, които да спрат хода на природното явление, са основните причини, които правят тази държава една от най-засегнатите. Годишно на територията на Северна Америка се регистрират до 1200 броя торнадо.