Топлинни вълни

До неотдавна топлинните вълни не се възприемаха като сериозен риск за човешкото здраве и икономическата дейност в европейския регион. Рекордно високите температури, задържали се за продължителни периоди от време през последните десетилетия обаче, накараха обществото да промени това свое мнение.

• През 2003 Европа е обхваната от най-горещата вълна от 1540 г. насам. Особено силно е засегната Франция. В няколко страни се стига до здравна криза, а настъпилата суша довежда до слаба реколта в части от Южна Европа.Броят на смъртните случаи, дължащи се на екстремно високите температури, е над 70 000.
• През лятото на 2019 г. в Западна Европа са регистрирани 2 последователни топлинни вълни. Първата е причинена от нахлуването на горещи ветрове от пустинята Сахара, довели до смъртта на 567 души. Във Франция е измерена рекордната температура от 45^оС. Месец по-късно, Европа е обхваната от втора топлинна вълна, която причинява смъртта на 869 души. Наред с хората загиват и много животни, отглеждани във ферми, в които климатичната система не успява да компенсира високите температури. Редица електроцентрали спират поради невъзможност да използват речната вода за охлаждане.
• През август 2021 г. Европа е връхлетяна от нова топлинна вълна. Температурата в Гърция се покачва до 48^оС. Опустошителни горски пожари бушуват в Турция, Гърция, Италия и Финландия.

Има различни дефиниции за „гореща вълна“, които зависят от местоположението  и особеностите на различните региони и държави. Като „гореща вълна“ в България се определя период от най-малко 3 последователни дни, през който дневните температури надхвърлят 30^оС, а ако в този период нощните температури са над 20^оС, то нощите се определят като „тропически“. Топлинни вълни в България са регистрирани през 2000, 2007, 2012, 2015, а през 2021 на някои места дневната температура достига 38-40^оС. Особено учзвими са равнинните части от Южна и Северна България, както и долините по реките Струма и Места.

Учените установяват, че повишението на средните температури през лятото с около 2-3 градуса води до двойно увеличение на периодите с горещо време. Необратимата все още тенденция за продължаване на глобалното затопляне през следващите десетилетия води след себе си и увеличение на интензитета и продължителността на топлинните вълни.

Съчетаването на горещи дни и тропически нощи, наред с повишена влажност, е особено натоварващо за човешкия организъм и може да доведе до сериозни последствия за здравето.

Основни здравословни проблеми, свързани с топлината:

• кожни обриви;
• топлинна умора;
• топлинни крампи – болезнени мускулни спазми, причинени от дехидратация и загуба на електролити. Те могат да бъдат резултат от тежка физическа работа, горещо време и други фактори. Топлинните спазми са първоначалният симптом на топлинни заболявания, включително топлинен удар и потенциално смъртоносно прегряване на тялото;
• топлинен синкоп (припадък) – лека форма на топлинно заболяване поради прегряване, което често е резултат от физическо усилие в горещо време. Поставянето на пациента в хоризонтално положение и на сянка бързо нормализира състоянието;
• топлинно изтощение – предизвиква се от понижено кръвно налягане и дехидратация на тялото. Твърде често подобно състояние се наблюдава при млади хора, които подлагат тялото си на сериозно физическо натоварване, въпреки че не се чувстват добре. Ако високото топлинно натоварване в такива случаи не се отстрани, това може да премине в
• топлинен удар, при който екстремна телесна температура (над 40,5 °C) води до увреждане на клетъчните структури и на терморегулаторната система и е с висок риск за фатален изход.

Повечето заболявания, свързани с топлината (с изключение на кожните обриви и топлинните крампи), са по същество последствия от недобре функционираща терморегулаторна система. Мозъчните центрове, които регулират телесната температура, се опитват да поддържат основната температура на тялото в здравословни граници – в покой това са около 36-37 °C, но при физическо натоварване температурата може да се повиши до 38–39 °C без никакво вредно въздействие върху здравето, стига терморегулаторната система да функционира правилно.

Основните предразполагащи фактори за здравословни проблеми, свързани с горещината, са възраст, липса на аклиматизация, дехидратация поради намалено усвояване на храна и течности, чревни проблеми, употреба на диуретици и злоупотреба с алкохол, лекарства, засягащи системата за регулиране на температурата, недобра физическа кондиция, наднормено тегло, умора, недоспиване, продължително физическо натоварване и носене на защитно облекло.

Човешкото тяло може да се „разтовари“ от излишно акумулираната топлина чрез:

• конвекция – при контакт с въздуха или водата, обгръщащи тялото;
• проводимост – при контакт с твърди вещества, като например под, студени чаршафи;
• дишане – при вдишване на по-хладен и по сух въздух;
• топлоотдаване и изпаряване на потта.

Преодоляването на последиците от топлинните вълни са свързани със специфичното състояние на всеки индивид като възраст,  физиологична аклиматизация към горещото време, недопускане на дехидратация, наднормено тегло и подходяща физическа активност:

• Възрастните хора са по-уязвими към топлината поради  промени в терморегулаторната система на тялото. По този начин е възможно те да не осъзнават, че високите температури им вредят и да не се стараят да ограничат престоя си в гореща среда. Най-често слабата физическа кондиция е един от факторите, заради които възрастните хора са податливи на болести и смърт, свързани с горещината. Друг фактор е относително високият процент на хората със заболявания и увреждания сред възрастното население. Тъй като възрастните имат намален капацитет за изпотяване, от съществено значение е отделената от тях пот да се изпарява. Това не се случва, ако влажността на въздуха е висока. Този факт подчертава значението на изследването не само на температурата на въздуха при анализиране на заболеваемостта и смъртността, свързани с топлината, но също и влажността на заобикалящата среда.
• Краткосрочната топлинна аклиматизация обикновено отнема 3–12 дни. Тя води до появата на пот на повърхността на кожата при по-ниска телесна температура. Докато процесът на изпотяване продължава, хората могат да издържат на забележително високи температури. Пълната (дългосрочна) аклиматизация към непозната термична среда може да отнеме няколко години. За разлика от краткосрочната адаптация, дългосрочните адаптивни промени са стабилни и остават продължително време. Те водят до по-малко изпотяване с по-нисък прием на сол, по-леко повишаване на основната температура и по-слабо ускорение на пулса при топлинно натоварване.
• Физическата кондиция се влошава с възрастта, тъй като средното ниво на физическа активност намалява. Сърдечно-съдовата система се натоварва повече и с това капацитетът за терморегулация на тялото спада, тъй като обменът на топлина между  вътрешните органи и кожата намалява. Освен това, при избягване на излагането на топлина или студ, човешкото тяло постепенно загубва способността си за аклиматизация към температурните промени.
• Наднорменото тегло е друг фактор, който увеличава риска от здравословни проблеми, свързани с горещината. При наднормено тегло, за да се разсее топлината, трябва повече кръв да се насочи към подкожните съдове, което е причина за повишен пулс и по-висока податливост на топлинен стрес или топлинен удар.
• Повишеното потене може да доведе до дехидратациядехидратация
  обезводняване. Дехидратация на човешкото тяло предизвиква нарушение на процесите на обмяната на веществата.. Един здрав и аклиматизиран човек може да отдели до 3 литра пот на час, докато това количество при нормални условия е около 1 литър пот на час. Препоръчителният дневен прием на течности не трябва да бъде по-малко от 1600 мл за денонощие, за да се осигури адекватна хидратация. Достатъчният прием на течности по време на горещи вълни е от съществено значение. Изглежда, че дехидратацията е критичен фактор, допринасящ за смъртността от топлинно прегряване, особено при по-слабите и по-възрастните хора. Изследвания показват, че слабите възрастни хора стават все по-податливи на незначителни екологични или физиологични стресови фактори, които могат да ускорят дехидратацията и последващите остри здравословни проблеми. Не бива да се  употребата алкохол в горещо време, тъй като той потиска централната нервна система и чрез повишена {#}диуреза{& gl-07 ) може допълнително да стимулира дехидратацията. Когато нивата на топлинен стрес са ниски, има малък шанс за хиперхидратация (прекомерно приемане на течности). Това обикновено се случва при млади, здрави хора, участващи в спортни събития с голяма продължителност.

В таблицата са посочени степента на дехидратация и съответните симптоми, свързани с влошаването на здравословното състояние на човека.

Кой е най-уязвим от топлина – Уязвимостта от топлина зависи от климатичните фактори (като честотата на топлинните вълни) и от индивидуалните рискови фактори, които включват:

• напреднала възраст, нарушено съзнание (като деменциядеменция
  наричана още «болест на старостта», е неврологично заболяване, което се отличава с влошаване на умствените способности, нарушена концентрация и други.), съществуващи заболявания, употреба на определени медикаменти, ниво на хидратация, уединеност, постоянно използване на климатик в дома или на работното място, жилище в определен тип сграда или на по-висок етаж,  местоположение на жилището на висок етаж в градски топлинен остров.
• Проучванията показват, че рискът при мъжете и жените не се различава значително.
• Децата и кърмачетата са изложени на повишен риск от смърт, свързана с топлина. Някои смъртни случаи от топлина сред децата са причинени от оставянето им в автомобили през горещите дни.
• Хората с по-нисък социален статус може да са по-уязвими поради по-лошо качество на жилищата и липса на климатизация.
• Физическата и социалната изолация на възрастните хора допълнително увеличава тяхната уязвимост по време на гореща вълна.
• Като се има предвид уязвимостта от топлината при възрастните, важно е да се отбележи, че продължителността на живота и застаряването на населението в Европа се увеличават.