Транспорт и климатични промени
Днешният свят и стандартът на живот, на който се радваме, са немислими без съвременния транспорт. Ефективната транспортна система е от изключителна важност за развитието на икономиката. Свободата на придвижване за работа, учене и почивка се смята за съществена придобивка на съвременния човек. Интеграцията на националните пазари, общият икономически растеж и по-високите доходи допринасят за растежа на транспортния сектор. При все че ползите от транспорта са неоспорими, те имат висока цена. Един от големите проблеми е, че докато клиентът покрива само част от цената, обществото солидарно заплаща останалата част, изразяваща се в косвени ефекти като замърсяване на въздуха и транспортни произшествия.
В рамките на вътрешния пазар транспортът често е посочван като стопанския сектор с най-пагубно въздействие върху околната среда. Построяването и поддържането на транспортната инфраструктура ангажира значителна част от държавните разходи. Към тях трябва да се прибавят транспортните злополуки, шумът, замърсяването на въздуха, консумацията на енергийни и материални ресурси и други косвени ефекти.
В много отношения изменението на климата и съвременният транспорт са взаимно свързани.
Транспортните средства – коли, камиони, влакове, кораби и самолети – са задвижвани от изкопаеми горива, които при изгаряне отделят в атмосферата големи количества въглероден диоксид. Нарастващите нива на въглероден диоксид генерират значителен парников ефект, който е причина планетата да се затопля с бързи темпове. В момента в световен мащаб емисиите на въглероден диоксид в транспортния сектор са около една четвърт от общите емисии CO2 в резултат от човешката дейност. Въглеродният диоксид, отделян от автомобилния транспорт, превишава многократно емисиите от корабоплаването, железопътния и самолетния транспорт.
Отделянето на парникови газове в атмосферата не е единственият проблем. Измененията на климата предизвикват колебания в хидрологичните режими и нивото на водата в плавателните реки. Това води до необходимостта от промяна в конструкциите на плавателните съдове, както и поддържането на речните корита. Изключително горещото време през лятото може да се отрази на железопътната мрежа, увреждайки коловозите. В тази връзка, създаването на нова транспортна инфраструктура и свързаните с нея транспортни средства трябва да се съобразят с климата още в началната фаза на проектиране.
Така транспортът се превръща в един от секторите на икономиката, за който са необходими решителни мерки и значителни финансови средства с оглед намаляване на емисиите на CO2 , както и мерки за адаптиране и намаляване на уязвимостта на транспортните съоръжения от климатичните промени.
Широко разпространено и все по-подкрепяно е мнението, че емисиите на CO2, отделяни от транспорта, трябва да се намалят минимум наполовина най-късно до 2050 г. За постигането на тази цел учени, инженери и експерти предлагат:
- Разработване на иновативни технологии за превозни средства и усъвършенствани системи за управление на двигателя. Например, производителите на автомобили разработват и популяризират хибридни и електрически модели.
- Използване на устойчиви биогорива (например, биогорива, получавани от биомаса, нехранителни култури, дървесина и водорасли). Създадените от възобновяеми енергийни източници горива помагат за прекратяване на зависимостта от изкопаеми горива.
- Подобряване на транспортната инфраструктура и внедряване на интелигентни транспортни системи, спомагащи да се избегнат задръстванията и да се насърчи използването на комбиниран (пътен, железопътен и воден) транспорт. Например, високоскоростните влакове, задвижвани от електричество, отделят по-малко въглероден диоксид от традиционните дизелови влакове и предлагат на използващите въздушен транспорт разумни алтернативи за пътуване.
- Въвеждане на правни инструменти. Например, данъчни стимули за производството и употребата на нисковъглеродни продукти и процеси, както и данъчно облагане на продукти и процеси с интензивност на емисиите от парникови газове и др.
- Лансиране на информационни кампании, насърчаващи «еко шофиране».
Някои европейски страни обмислят въвеждането на „налог за често пътуващи със самолет“, който постепенно би увеличил данъците на хората, използващи голям брой полети на средни разстояния, предприети в рамките на една година. С това се цели намаляване на общия брой полети, предприемани от често пътуващите, като същевременно се насърчи използването на друг, по-екологичен начин на придвижване. Подобен налог няма да ощети несправедливо онези, които летят само веднъж или два пъти годишно.
Транспорт и климат – предизвикателствата пред България
Професия
