Промишленост и климатични промени
Индустриалната революция промени завинаги хода на човешкия прогрес, давайки поле за развитие на новите технически открития и многократно подобряване на стандарта на живот. В повечето европейски страни промишлеността осигурява над половината от националния доход. Индустрията произвежда продукти за крайна консумация или полуфабрикати. Всяка промишлена дейност въздейства върху околната среда, тъй като се нуждае от енергия, вода и суровини. Въздействието е по-силно, ако материалите и енергията, влагани в производството, са невъзобновяеми. Емисиите и отпадъците от промишлената дейност също оказват влияние върху околната среда.
Въздействието на индустрията върху околната среда включва:
- отделяне във въздуха на емисии от различни газообразни замърсители, в това число и парникови газове;
- замърсяване на водата и породените от това ефекти върху почвата и земните недра;
- генериране и натрупване (депониране) на отпадъци;
- консумация на големи количества вода;
- заемане на големи площи земя.
В световен мащаб над половината от отделяните от промишлеността преки емисии на парникови газове, отпадъци и отпадъчни води са от азиатския регион. На следващо място са САЩ и Европа. Страните от Близкия изток, Африка и Латинска Америка са с по-малък принос.
На промишлената дейност в Европа се дължат близо една трета от емисиите на CO2 , около 7 % от N2O, както и над една четвърт от всички отделени отпадъци на континента. Над половината от консумираната в Европа вода се използва за промишлени цели.
Въпреки че промишлеността консумира енергия и невъзобновяеми ресурси и замърсява околната среда, не трябва да се забравя, че тя играе важна роля за решаването на екологичните проблеми, като създава нови технологии и оборудване, необходими за ефективното ограничаване на замърсяването.
Абсолютното намаляване на отделяните от промишления сектор емисии от парникови газове, например, изисква внедряване на нови подходи и практики като:
- непрекъснато подобряване на енергийната ефективност;
- използване на нов тип горива и суровини, отделящи по-малко емисии парникови газове;
- въвеждане в експлоатация на съоръжения, улавящи СО2;
- ефективно използване на материалите (например: отделяне на по-малко скрап, създаване на нов дизайн на продукта);
- рециклиране и повторна употреба на материали и продукти;
- подобряване ефективността на продуктовото обслужване (например: споделяне на автомобили, поддържане на сгради за по-дълъг живот, осигуряване на по-дълъг живот на продуктите).
Според учените, използването на енергия в промишленото производство може да бъде намалено с до 25 % в сравнение със сегашното ниво и това може да бъде направено чрез внедряване на най-добрите налични технологии, особено в страни, където те все още не са в употреба. Допълнително ограничаване на енергийната интензивност с приблизително до 20 % е възможно да се осъществи чрез внедряването на иновации. Бариерите пред прилагането на подобни мерки са свързани до голяма степен с необходимостта от първоначални инвестиционни разходи и липсата на информация.
Малките и средните предприятия могат да допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове наред с големите енергоемки индустрии. Това може да стане като се заменят двигателите с нови, по-ефективни, като въведат електронни системи за управление на производството, намалят изтичането на газове или пара във въздуха, подпомагайки по този начин оптимизирането на промишлените процеси.
Предлагането и търсенето на нови и заместващи продукти, чието производство е свързано с намалено използване на енергия и емитиране на парникови газове, е също така успешен начин за справяне с климатичните промени. Например, удължаването на живота на продукта и по-интензивното му използване може да допринесе за намаляване на неговото търсене на пазара, без да намалява услугата.
Сътрудничеството между различни индустриални сектори на различни нива (например, споделяне на инфраструктура, информация, съоръжения за управление на отпадъци, отопление и охлаждане) може да осигури допълнително икономии на енергия, вода и материали. Това от своя страна води до намаляване на емисиите на парникови газове. Формирането на индустриални паркове и сътрудничеството между малки и средни предприятия е все по-честа обща практика в много развиващи се страни.
Мерките за намаляване на емисиите парникови газове често имат и непреки частни и обществени ползи, като:
- повишаване на конкурентоспособността чрез намаляване на разходите,
- откриване на нови бизнес възможности,
- по-стриктно спазване на изискванията за опазване на околната среда,
- осигуряване на по-здравословна среда чрез подобрено качество на въздуха и водата, намаляване на отпадъците на местно ниво,
- подобряване на условията на труд в предприятията.
Основно предизвикателство за индустриалния сектор все още е несигурността, непълнотата и качеството на наличните данни за използването на енергия, както и информацията за необходимите разходи при внедряване на специфични технологии, програми и политики за преодоляването на климатичните промени.
Професия
