Селско стопанство
Селското стопанство е силно изложено на изменението на климата, тъй като земеделските и животновъдните дейности пряко зависят от климатичните условия. Селскостопанската дейност допринася за изменението на климата чрез отделянето на два мощни парникови газа в атмосферата:
- Метан (CH4) – отделящ се от преживния добитък. Кравите, овцете и козите имат специален стомах, в който се получава ферментация и по-добро смилане на храната с помощта на бактерии. За съжаление, този процес също произвежда много метан, а оборският тор на преживните животни също съдържа големи количества метан. Като цяло, емисиите на метан от добитъка представляват около 35 процента от общите емисии на метан, свързани с човешката дейност. Учените провеждат изследвания, целящи промяна на храненето на преживните животни, така че те да произвеждат по-малко метан, а някои изобретатели предлагат методи за рециклиране на оборския тор, като използват метана за производство на енергия.
- Двуазотен оксид (N2O) – отделящ се в резултат на използването на органични и минерални азотни торове.
Най-често срещаните въздействия на климатичните промени върху селскостопанската дейност са:
- Наводнения – В последните години се наблюдава увеличение на наводненията в много страни по света. Повишаването на морското равнище също увеличава честотата и интензивността на наводненията във фермите в крайбрежните региони. Тези наводнения причиняват много сериозни материални щети, като опустошават посевите и добитъка, ускоряват ерозията на почвата, замърсяват водата и увреждат пътища, мостове, училища и друга инфраструктура.
- Засушавания – Наличието на малко вода може да бъде също толкова вредно, колкото и когато количеството е твърде голямо. Силните засушавания през последното десетилетие нанасят тежък удар върху културите, добитъка и фермерите в много части на света. Учените предсказват, че повишаването на температурите вероятно ще доведе до нови засушавания, изчерпване на водните запаси и в някои случаи – до предизвикване на разрушителни горски пожари.
- Промени в жизнеспособността на културите и добитъка – Фермерите избират сортове култури и породи животни, които са подходящи за местните условия. С бързата промяна на тези условия през следващите десетилетия, много фермери ще бъдат принудени да преосмислят практикуваните до този момент дейности. Това би означавало необходимост от нови капиталови инвестиции, насочване към нови сортове култури и породи животни, намиране на нови пазари и ориентиране към нови производствени практики.
- Нови вредители, патогени и проблеми с плевелите – Точно както ще трябва да се ориентират към нови култури, добитък и практики, така фермерите ще трябва да се справят и с новите заплахи. Насекоми или плевели, които преди не са могли да живеят в по-северни региони, могат да намерят подходящи условия и да се разпространят в до този момент нетипични за тях места. А това означава, че и фермерите ще трябва да се адаптират.
Наред с преките въздействия на климатичните промени върху земеделието и животновъдството има и косвени въздействия, свързани с характера на прилаганите селскостопански практики:
- Деградирали почви – Отглеждането на монокултури оставя почвата гола през по-голямата част от годината, тъй като се разчита на редовна оран и използване на синтетични агрохимикали. Подобна практика оставя почвите с ниско съдържание на органична материя и предотвратява образуването на дълбоки и сложни коренови системи. В резултат на това намалява капацитетът на почвата за задържане на вода, което влошава въздействието при засушаване. Почвата става и по-уязвима на ерозия и замърсяване на водата, което влошава въздействието на наводненията.
- Опростени пейзажи – Индустриалното земеделие третира обработваемата земя като фабрика за култури, с минимално биоразнообразие върху широки площи, а не като управлявана екосистема. Тази липса на разнообразие променя жизнеспособността на културите, способства за по-активното навлизане на вредители и по този начин повишава риска от неблагоприятно въздействие на климатичните промени върху селскостопанските култури.
Твърде вероятно е климатичните промени да имат и социално-икономически последици за селскостопанските работници и техните семейства:
- С усилването на летните горещини фермерите ще бъдат изправени пред все по-изтощителни и потенциално опасни условия на труд.
- Необходимостта от адекватно застраховане на продукцията или кандидатстването за финансова помощ, компенсираща загубите заради наводнения, засушавания или пожари, ще направи фермерските семейства по-зависими от финансовите и административните институции.
- Земеделските общности ще бъдат сред първите, които ще усетят на гърба си неблагоприятните въздействия от изменението на климата.
Намаляването на производителността на селското стопанство или внезапните загуби на култури и добитък вероятно ще имат вълнообразни ефекти върху останалата част от обществото, включващи повишени цени на храните и по-голяма продоволствена несигурност.
Наред с това, селското стопанство може да допринесе за смекчаване на последствията от изменението на климата чрез намаляване на емисиите парникови газове – като трансформира въглеродния диоксид в кислород чрез процеса на фотосинтеза и като поддържа производството на храни от растителен произход.
Въздействието на климатичните промени се усеща в европейското земеделие като:
- промяна на моделите на валежите;
- повишаване на температурата;
- променливост на годишните сезони;
- зачестяване на екстремни метеорологични явления като горещи вълни, суша, бури и наводнения.
Човешките общества и екосистемите в Европа са уязвими на сериозни въздействия от климатичните промени като суша, речни или крайбрежни наводнения. Дори ако някои климатични промени биха могли да са положителни за някои северноевропейски региони, повечето ще бъдат негативни за територии, които вече страдат от екологични или други промени. Комбинацията от различни видове антропологични въздействия и климатични промени може да повиши уязвимостта на много региони. Селското стопанство ще бъде най-засегнато в южните и югоизточните части на ЕС.
Професия
