Биоразнообразие
Биологичното разнообразие е в основата на човешкото културно, икономическо и социално благополучие. Въпреки това, предизвиканите от човека промени в екосистемите и изчезването на растителни и животински видове са били по-бързи през последния половин век, отколкото когато и да било в човешката история.
Наблюденията и изследванията на учените показват, че скоростта на изчезване на видовете вече е поне десетки до стотици пъти по-висока от средната за последните 10 милиона години и продължава да се ускорява. За последните 500 години 1,6% от птиците, 1,9% от бозайниците и 2,2% от земноводните са регистрирани като изчезнали. Между 1990 и 2020 година са изчезнали около 420 милиона хектара гори (главно тропически) и още 10 милиона хектара /колкото територията на Унгария/ се губят всяка година. Според Световния фонд за дивата природа (WWF), популацията на видовете гръбначни животни е намаляла средно с 68% през последните пет десетилетия.
Скоростта, с която видовете изчезват днес, далеч надвишава скоростта, с която са изчезнали по естествен път в миналото. Историческото разпространение на човечеството по планетата е свързано с вълни от изчезване на други видове. Основните заплахи в наше време са прекомерният лов и събиране на растения от хората, преобразуването и деградацията на местообитанията, както и навлизането на инвазивни видове, заедно с миграция на население, заселване, търговия, селско стопанство и добив на ресурси. Тези заплахи се ускоряват през последните 5 века, заедно с бързия растеж на населението и увеличаването на потреблението на ресурси. Освен това през последните няколко десетилетия изменението на климата се превръща във все по-сериозна заплаха.
На конференция в Глазгоу през 2021 год. страните по Парижкото споразумение за климата (COP26) приеха, че стопирането и обръщането на процеса на загуба на биоразнообразие и екосистемни функции следва да бъде основен приоритет, наред с действията в областта на климата. В тази връзка, приетата Стратегия на Европейския съюз за биологичното разнообразие до 2030 г. отразява стремежа за по-грижовно отношение към природата, за да може тя да се грижи по-добре за хората. Стратегията представлява основна част от Европейската зелена сделка, чиято цел е до 2050 г. континентът да стане климатично неутрален и очертава път към зелено и приобщаващо възстановяване от пандемията от Covid-19.
