>

РЕЗЮМЕ

Национална Стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие

https://www.moew.government.bg/bg/klimat/mejdunarodni-pregovori-i-adaptaciya/adaptaciya/

С Решение № 621 от 25.10.2019 г. на Министерски съвет беше одобрена Националната стратегия и План за действие за адаптиране към изменението на климата на Република България. Целта на Стратегията е да служи като референтен документ, определящ рамка за действия за адаптиране към изменението на климата  и приоритетни направления до 2030 г.

България се намира в един от регионите, които са особено уязвими към изменението на климата (предимно чрез повишаване на температурата и интензивни валежи) и от нарастващата честота на свързаните с изменението на климата екстремни събития като суши и наводнения. Рисковете, причинени от събития, свързани с изменението на климата, могат да доведат до загуба на човешки живот или да причинят значителни щети, засягащи икономическия растеж и просперитета, както на национално, така и на трансгранично равнище.

Очаква се всички сектори на икономиката да бъдат засегнати от прогнозираните промени. Тези промени ще засегнат допълнително обществото и неговите граждани, както и икономиката като цяло.

По принцип, в България все повече се подобрява информираността относно изменението на климата, но осведомеността за конкретните проблеми на адаптацията както сред обществеността, така и сред други заинтересовани страни остава по-ограничена. На политическо ниво е налице висока степен на обща информираност за потенциалните бъдещи последици от изменението на климата. Съществува обаче значителна несигурност относно начина, по който това може да се прояви в различните сектори. Изготвянето на политики досега е засягало основно определянето и прилагането на мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата, а не адаптирането към него.

Общите стратегически цели за Адаптиране към измененията на климата (АИК ) за България:

  • Приобщаване и интегриране на АИК. Това включва подобряване на политиките за адаптиране и включването на съображенията за адаптация в съществуващите национални и секторни планове и програми.
  • Изграждане на институционален капацитет за АИК. Това включва изграждане на експертни знания, обучение, база от знания, мониторинг и изследвания, за да се осигурят и подкрепят действията за адаптиране.
  • Повишаване на осведомеността относно АИК. Това включва повишаване на образованието и осведомеността на обществеността по въпросите, свързани с АИК и необходимостта от действия за адаптиране, които да бъдат изпълнени в България, за да се постигне  обществена подкрепа и участие в политиките и действията, свързани с адаптацията.
  • Изграждане на устойчивост към изменението на климата. Това включва укрепване управлението на инфраструктурата и материалните активи и защита на природните богатства като обхваща инфраструктурата на водната система, инфраструктурата за енергоснабдяване, както и защита и подобряване на екосистемните услуги (включително тези, предоставяни от горските ресурси).

Най-често срещаните хидрометеорологични и природни бедствия са екстремни валежи и температури, бури, наводнения, горски пожари, свлачища и суша.

Икономическите загуби от бедствия, свързани с метеорологични и климатични условия, също нарастват.

Очаква се биологичното разнообразие, сухоземните и водните екосистеми, както и секторите на водните ресурси, селското стопанство и горското стопанство да бъдат засегнати от предвижданите промени.

Очаквани въздействия на климатичните промени върху:

Като се има предвид въздействието върху всички сектори при сценариите на климатичните промени в България към 2050 г., икономическият анализ стига до заключението, че:

  • Промените в климата предизвикват директен отрицателен шок за производителността (представлявана от растителната продукция) в селскостопанския сектор, а оттам и спад в производството при всички сценарии. Производството на пшеница, зърнени и други посадъчни култури изпитва най-голямо отрицателно въздействие при всички четири района за басейново управление в България. Басейнът на река Дунав, където селскостопанската производителност е най-висока, е подрайонът, който страда най-много от изменението на климата.
  • При всички разглеждани сценарии ще има спад в производството на енергийния сектор. Това се обяснява с намаленото търсене от страна на свиваща се икономика, отразено като намалено производство.
  • Секторът  транспорт също изпитва  отрицателен резултат, като цялостният спад на икономическата активност (отрицателни промени в БВП) се дължи на спада в търсенето на продукция от тези сектори.
  • Отраслите с висока енергийна интензивност, включително производството на химикали, стомана, алуминий, цимент и керамика, имат положителен резултат, произтичащ от положителните промени в търговията, които помагат да се стимулира търсенето на износ, като така се смекчи намаляването на вътрешното търсене.

Основните заключения за други макроикономически и социални параметри са следните:

  • Вследствие въздействието на климатичните промени в България, работните места ще се изнесат от секторите, които са негативно засегнати.
  • Изменението на климата ще промени цялостната търговска структура на България. По този начин ще има увеличение на вноса на стоки, чието вътрешно производство е силно засегнато от изменението на климата.
  • При всички разглеждани сценарии за въздействие на климата ще има увеличение на вътрешните реални цени за цялата икономика. Освен това, повишаването на цените на стоките може да доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността, тъй като домакинствата изразходват голям дял от своите доходи за стоки, чиито цени значително се повишават (включително основните хранителни продукти).
  • Като цяло приходите от квалифициран и неквалифициран труд ще намалеят при всички сценарии. По този начин, в съчетание с покачващите се реални цени и намаляващите приходи от труд, се очаква повече хора да слязат под прага на бедността. При тези климатични сценарии е много вероятно в България да живеят повече на брой бедни хора към 2050 г. Също така е широко прието, че въздействията от изменението на климата, включително от екстремни метеорологични явления, са непропорционални при групите с ниски доходи и по-голяма уязвимост, като по този начин се увеличава въздействието върху тези групи от нарастващите цени и намаляващите доходи.

Посланията от анализа на АИК са обобщени както следва:

  • Има потенциални големи ползи от адаптацията, особено при по-високи нива на изменение на климата.
  • От гледна точка на мобилизирането на ресурсите е възможно адаптацията на национално равнище да се финансира с малко или никакви разходи за икономиката.
  • В допълнение към националните ресурси могат да се използват външни ресурси, като например структурните фондове от Европейския съюз
  • По отношение разпределението на средствата за адаптация, анализът заключава, че ориентирането на ресурсите за адаптация към всички сектори (а не само към най-уязвимите сектори) дава повече ползи за българската икономика и гражданите.

Осведоменост за климатичните промени и пропуски в познанието

Досегашните политики се отнасят главно до определянето и прилагането на мерки за смекчаване изменението на климата, а нме до адаптация. На изменението на климата досега  е отредено скромно внимание в обществения дневен ред. 

  • Земеделската общност също не разполага с достатъчно информация за АИК.
  • Съществува ограничена осведоменост за нарастващите заплахи за околната среда, произтичащи от загубата на биологично разнообразие и последващото от това намаляване на климатичната устойчивост на екосистемите и обществените системи, разчитащи на екосистемни услуги.
  • В България, акцентът обикновено се поставя  върху ролята на енергийния сектор за смекчаване на предизвиканото от човека изменение на климата, като се отделя сравнително малко внимание на въздействието на климатичните промени върху този сектор. Това постепенно се променя през последните години, като все повече се признава, че смекчаването и адаптирането трябва да бъдат предприемани паралелно и допълващо се.
  • В България започват да осъзнават, че изменението на климата  вероятно е фактор, допринасящ за много от растежните и здравословни проблеми в горите и че бъдещите промени в климата могат да породят допълнителни проблеми. Същевременно са налице значителни неясноти относно възможните последствия за горския сектор. Наблюдава се и обща липса на обществена осведоменост относно потенциалното влошаване на някои екосистемни услуги в горите.
  • Въпреки че заинтересовани страни в сферата на българското здравеопазване (обществено, частно и гражданско общество) са наясно с изменението на климата и свързаните с него здравословни проблеми, съществува необходимост от по-нататъшна ефективна комуникация по тези въпроси.
  • В България е налице слаба осведоменост за конкретните отрицателни въздействия и за възможностите за туристическия сектор, произтичащи от изменението на климата. Това важи и за почти всички заинтересовани страни: държавните органи на национално, регионално и местно равнище, неправителствени организации в сферата на туризма и частния туристически сектор. Например, общините инвестират значителни суми в изграждането на повече зимна инфраструктура за ски спорт в райони с малка надморска височина, очевидно, без да са наясно с прогнозите за очакваните климатични условия.
  • Признаването на необходимостта от прилагане на системен подход по отношение на АИК сред заинтересованите страни в транспортния сектор започва да нараства през последните години (например увеличената употреба на полимер-модифициран битум в пътните настилки).
  • Липсва изчерпателна и дългосрочна визия за градската среда и нейните проблеми, включително рисковете от очакваното изменение на климата. На общинско ниво загрижеността в България за последиците от изменението на климата е свързана с отговорностите за предотвратяване и реагиране на редица разнообразни проблеми като наводнения, замърсяване на водите и въздуха, недостиг на питейна вода и унищожаване на зелените площи. Понастоящем единствените практически мерки, свързани с изменението на климата, са ограничени до подготовката на документи на национално равнище и по-малко на общинско ниво, поради изискванията на ЕС. Визия за устойчиво пространствено развитие на градовете се очаква да бъде развита в новите общи устройствени планове на общините.
  • Що се отнася до научните изследвания и образованието, влиянието на климатичните промени върху градската среда не е достатъчно представено в учебната програма. Най-голямото предизвикателство за България е обменът на информация и комуникацията на знания, за да се постигне необходимото взаимодействие за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него.
  • Обществената осведоменост относно изменението на климата в контекста на водите се ограничава главно до опита от и медийната информация за събитията при наводнения. Поради значителното въздействие на неотдавнашните наводнения, изразено в човешки жертви и разходи за щетите, съществува широк социален консенсус по отношение на спешната необходимост от определяне и прилагане на мерки за управление на риска от бедствия, главно свързани с водния сектор.

Правна рамка за адаптиране към изменението на климата

Правната рамка и политиките за АИК в България трябва да се разбират в контекста на нейните ангажименти по международните конвенции и законодателството на ЕС.

Международна рамка

  • България е подписала Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК).
  • Освен това, България е страна по редица други конвенции, отнасящи се до АИК в различни сектори, като Конвенцията за биологичното разнообразие, Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна и Конвенцията за сътрудничество за опазване и устойчиво използване на река Дунав.

Рамка на ЕС

  • Стратегия "Европа 2020", определя три приоритети за всяка държава-членка: а) интелигентен растеж: развитие на икономика, основана на знанието и иновациите; б) устойчив растеж: насърчаване на по-екологосъобразна и по-конкурентоспособна икономика; и в) приобщаващ растеж: насърчаване на икономика с висока заетост, осигуряваща социално и териториално сближаване.
  • Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата   (ЕО 2013а г.) , визираща подобряване готовността на държавите-членки за настоящи и бъдещи въздействия от изменението на климата.
  • Седма програма за действие за околната среда (ЕАР) до 2020 г. "Да живеем добре в рамките на нашата планета".

Национална рамка

  • Национална програма за развитие: България 2020
  • Споразумението за партньорство за периода 2014–2020 г. -  Третият стратегически приоритет е: "Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж" и неговия подприоритет: "Климат и изменение на климата, превенция и управление на риска".
  • Законът за опазване на околната среда, посочващ необходимостта от включване на политика в областта на климата и биологичното разнообразие в различните сектори.

Продължаващи и предвидени действия за АИК

Селско стопанство:

  • Управлението на водите и разработването на добри практики за напояване
  • Инвестиции в мерките за АИК и инструментите за управление на риска от страна на частния сектор, НПО и правителството и местните общности.
  • Насочване към екологични иновации и разработване и въвеждане на по-селективно риболовно оборудване, съоръжения и ефективно използване на ресурсите.
  • Разпространение на информация - Разработване на база данни с информация и онлайн портал за обмен на информация.

Биологично разнообразие и екосистеми:

  • Разработване на насоки за интегриране на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата в програмирането на фондовете на ЕС
  • Напредък по набавяне на важни екологични данни, които биха могли да се използват за секторни АИК

Енергетика:

  • Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Р България до 2030 г. и Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Р България 2020-2030 г.;
  • Национален инвестиционен план 2020 г. (с основна цел да се осигури устойчив преход към нисковъглеродна икономика);
  • Диверсифициране на енергийните източници (по-специално развитие на газовата мрежа) и енергийна ефективност (ЕЕ).

Гори:

  • Програма от мерки за адаптация на горите в Република България и намаляване на негативното въздействие от изменението на климата върху тях 2012–2020 г., приета от ИАГ към МЗХГ (UNECE 2017).
  • Третият Национален План за действие по изменение на климата 2013–2020 г. определя малък брой мерки за адаптиране в секторите на селското и горското стопанство.
  • Национална инвентаризация на горите (НИГ). Начално и периодично извършване на пълна НИГ е от решаващо значение за събирането на надеждни данни за състоянието на горските ресурси.

Човешко здраве, Транспорт, Градска среда, Води:

  • Като цяло липсва активност, свързана с АИК в сектора здравеопазване. В другите сектори е налице спорадичен и несистематичен подход към климатичните проблеми.

Пропуски  и пречки пред мерките за АИК

  • Повишаване на осведомеността и комуникация
  • Институционален капацитет – липса на добра координация между институциите; недостатъчно професионално обучение; ниско ниво на осведоменост сред лицата, взимащи решения; неефективни събиране и мониторинг на данни; липса на адекватен капацитет за мониторинг и оценка
  • Пропуски в знанията и данните
  • Политики и правна рамка - Отнася се по-конкретно до промяната или разработването на регламенти, стандарти, нормативи, планове, политики или програми за интегриране и рискове, свързани с изменението на климата, както и включване на реакциите за АИК.
  • Ограничени финансови и човешки ресурси

SWOT-анализ

Силни страни

  • Стабилна политическа и микроикономическа среда с разумна и предвидима фискална политика
  • Добре развита национална преносна и трансгранична електрическа мрежа
  • Близо 100 процента от населението е обхванато от централизирано водоснабдяване, с нарастващ темп на свързване към канализационни системи
  • Значителен капацитет за водни запаси, осигурен от 216 многофункционални големи язовира
  • Богата природа и биоразнообразие, благоприятстващи развитието на туризма и земеделието
  • Цялостна стратегическа, правна и институционална рамка, насочена към изменението на климата, в съответствие с подхода на ЕС
  • На равнище разработване на политики е на лице обща осведоменост относно потенциалните последици от изменението на климата
  • Добре развита рамка за действие, насочена към мерки за смекчаване на климатичните промени, в съответствие с политическия дневен ред на ЕС
  • Широк социален консенсус по отношение на спешната необходимост от определяне и прилагане на мерки за управление на риска от бедствия (главно свързани с водния сектор)
  • Общо разбиране на необходимостта от предприемане на мерки за адаптация в някои сектори на икономиката (особено в селското стопанство, управлението на водите, туризма)
  • Включване на АИК в оценката на въздействие върху околната среда на стратегическите документи (ЕО) и инфраструктурните проекти (ОВОС)
  • Приети насоки за интегриране на политиките в областта на околната среда и изменението на климата в оперативните програми, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.

Слаби страни

  • Ниска производителност и ниска ефективност на икономиката, което води до ниски доходи на населението
  • Неблагоприятни демографски тенденции с голям дял на застаряващо население
  • Ниска енергийна ефективност на икономиката и висока зависимост от вносни енергийни ресурси
  • Градски райони с висока и нарастваща плътност, интензивен трафик, намалени зелени и открити пространства
  • Остаряла и често неадекватна социална, здравна и образователна инфраструктура
  • Незадоволително състояние и поддържане на съществуващата транспортна инфраструктура
  • Висок дял на амортизирани водоснабдителни мрежи, предизвикваща значителни загуби на вода
  • Амортизирана енергийна инфраструктура, причиняваща загуби на енергия по мрежата
  • Ниски инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в икономиката като цяло и АИК в частност
  • Обща липса на осведоменост и разбиране за конкретните въздействия от изменението на климата и потребностите от АИК, както сред обществото, така и сред конкретни заинтересовани страни
  • Липса на систематично проучване на дългосрочното въздействие на климатичните промени; недостатъчно познаване на уязвимостта на секторите, както и на възможностите, произтичащи от климатичните тенденции
  • Ограничени човешки ресурси и недостатъчно професионално обучение по въпросите, свързани с АИК, съчетано със слаба координация между отговорните институции за интегриране на АИК в секторните политики
  • Недостатъчен  финансов ресурс, осигурен за дейности по АИК в засегнатите сектори

Възможности

  • По-добро управление чрез включване на адаптирането към изменението на климата в ключови секторни политики
  • Повишена устойчивост на ключови сектори, които вероятно ще бъдат най-силно засегнати от изменението на климата
  • Повишена възможност за усвояване на средствата от ЕС чрез интегриране на съображенията за изменение на климата в оперативните програми, съфинансирани от ЕСИФ
  • Опростено и ускорено вземане на решения чрез въвеждане на единна платформа с данни за околната среда за ползване от вземащите решения
  • Създаване на по-ефективни системи за ранно предупреждение и по-голяма обществена осведоменост относно рисковете за здравето от изменението на климата
  • Разработване и въвеждане на по-селективно оборудване, съоръжения и ресурсно-ефективни технологии в секторите, които вероятно ще бъдат най-засегнати от изменението на климата
  • Удължен летен сезон за морски туризъм и извънпиков сезон за всички видове туризъм
  • Разработване на нови и алтернативни туристически продукти и дестинации
  • Развитие и въвеждане на нови култури, нуждаещи се от по-малко вода, и популяризиране на добри напоителни практики
  • Развитие на нови горски защитни пояси, при което се увеличават горските територии и екосистеми
  • Повишен потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници (слънчева енергия, биомаса) и производство на енергия от биогорива, чрез улавяне и преобразуване в биогаз, с последващи екологични ползи и потенциални финансови ползи за потребителите
  • Развитие на градска / селска зелена инфраструктура, допринасяща за намаляване замърсяването на въздуха и на горещините

Заплахи

  • Засилена честота на климатичните неблагоприятни явления, като по-дълги суши, горещи вълни, силни валежи, наводнения
  • Увеличени икономически загуби от метеорологични и свързани с климата бедствия
  • Повреда на сгради и градски инфраструктури като пътни, енергийни и водоснабдителни мрежи
  • Застрашени ключови услуги, включително доставка на храна и електрическа енергия, намалена мобилност и достъпност (или при по-високи разходи)
  • Повишена интензивност на топлинните острови с последващи негативни последици за здравето
  • Намаляване на валежите, което води до намаляване на общите водни резерви в страната
  • Стрес и недостиг на вода и водещи до конкуренция за водни ресурси между секторите
  • Увеличаване на инвазивните видове, което води до нарушен екологичен баланс
  • Въздействие на наводненията върху здравето, недостатъчно водоснабдяване, замърсяване на водата от силни дъждове или инвазия на вредни водни видове, активизиране на свлачищни процеси
  • Очаквано повишаване на смъртността поради екстремни метеорологични явления, летни горещини, наводнения и пожари
  • Съкращаване на зимния туристически сезон поради по-краткия период на снежна покривка и други фактори като по-висок риск от лавини
  • Влошени условия за отдих на открито, свързани с по-интензивни валежи и влажност, както и с екстремни метеорологични явления

Преминаването към по-устойчива икономика се признава за приоритет, който е в съответствие с "ЕС 2020" и ангажиментите, поети с ратификацията на Парижкото споразумение. Това включва задължителни ангажименти както за използването на средства от ЕС (повече от 20 процента от ресурсите трябва да се използват за дейности, свързани с изменението на климата), така и за внедряване на политики за смекчаване на и адаптиране към последиците от изменението на климата.

По дефиниция адаптацията не е само "предвиждане на неблагоприятните последици от изменението на климата и предприемане на подходящи действия за предотвратяване или свеждане до минимум на щетите, които те могат да причинят", но и "възползване от възможностите, които могат да възникнат".

Визията на българското правителство относно адаптирането към изменението на климата е както следва:

„Да се развие най-високото възможно ниво на устойчивост на страната срещу изменението на климата, като се вземат всички необходими и изпълними мерки и по този начин се гарантира безпрепятствено функциониране на икономическите сектори на страната, защита на здравето и благосъстоянието на населението и опазване на природните богатства“

Повишаването на осведомеността и общото образование относно изменението на климата е, наред с всичко останало, съществено предварително условие за добра адаптация. Разпространението на информация е основно средство за изграждане на осведоменост за адаптацията.

Национален уеб портал, който събира специализирана информация за изменението на климата, включително за адаптиране на различните сектори, би могъл да бъде отличен инструмент за разпространение на съответната информация. Тази платформа следва да е свързана с други съществуващи портали – за секторните политики (напр. води, биоразнообразие, горско стопанство) и за предотвратяване/ управление на риска от бедствия. Може да бъде създадено публично достъпна електронна банка с  данните, анализите и съответните инструменти, разработени за целите на настоящата стратегия (MКA, АРП и т.н.), която да служи както в процеса на вземане на решения, така и за по-нататъшно изграждане на капацитет за АИК.

Принципите като ключови фактори за добро адаптиране са следните:

  • Устойчивост
  • Партньорство
  • Адаптиране на базата на доказателства
  • Прилагане на балансиран подход
  • Приоритизиране
  • Съобразено с мащаба
  • Гъвкавост
  • Прозрачност
  • Непрекъснато да се прави преглед на ефективността, ефикасността, равнопоставеността и легитимността

Стратегически цели за секторите

Сектор „Селско стопанство“

  • Устойчиво управление на селскостопанските практики за адаптиране към изменението на климата
  • Насърчаване на капацитета за адаптиране и информираност в селскостопанския сектор
  • Насърчаване на научните изследвания и иновациите за адаптиране към изменението на климата
  • Укрепване на политиката и правната рамка за адаптиране на селскостопанския сектор

Сектор „Биологично разнообразие и екосистеми“

  • Подобряване управлението на екосистемите
  • Подобряване на управлението на знанията и комуникацията със заинтересованите страни относно адаптацията на екосистемите
  • Създаване на пространство за БРиЕС
  • Укрепване на устойчивостта към климатичните промени чрез намаляване на натиска, който не е свързан с изменението на климата
  • Устойчиво използване на регулиращите и културни екосистемни услуги за адаптация

Сектор „Енергетика“

  • Изграждане на институционален капацитет, познаване и използване на данни за адаптиране
  • Включване на съображенията за промяна на климата в политиките, плановете и финансовите механизми в енергийния сектор
  • Включване на устойчивостта към климатичните промени в проектирането и инженеринга
  • Увеличаване устойчивостта на енергийните доставки

Сектор „Гори“

  • Подобряване на базата от знания и повишаване на осведомеността за адаптиране към изменението на климата
  • Подобряване и защита на горските ресурси
  • Подобряване на потенциала за устойчиво използване на горските ресурси

Сектор „Човешко здраве“

  • Подобряване на управлението за адаптиране
  • Създаване на база от знания и осведоменост относно адаптацията
  • Адаптиране на външната среда за намаляване въздействието на климатичните промени върху здравето

Сектор „Туризъм“

  • Приобщаване на адаптирането към изменението на климата в процеса на разработване на политики и правната рамка за туристическия сектор
  • Повишаване на осведомеността и базата от знания за адаптиране към изменението на климата в туристическия сектор
  • Изграждане на адаптивен капацитет в туристическия сектор
  • Разработване на специфични адаптивни действия за туристическия сектор

Сектор „Транспорт“

  • Изграждане на институционален капацитет и база от знания в транспортния сектор
  • Включване на въпросите за адаптиране към изменението на климата в ключовите процеси на планиране и вземане на решения

Сектор „Градска среда“

  • Укрепване на политиката и правната рамка за включване на адаптацията към изменението на климата
  • Изграждане на капацитет за адаптиране
  • Разработване на финансови, социални и политики за управление на риска с оглед адаптиране към изменението на климата
  • Подобряване управлението на знанията, научните изследвания, образованието и комуникацията със заинтересованите страни относно адаптирането

Сектор „Води“

  • Подобряване на управлението за адаптиране
  • Укрепване на базата от знания и осведоменост относно адаптацията
  • Подобряване на адаптивното управление на инфраструктурата на водната система

Насърчаване на полезните взаимодействия /синергиите/  между адаптирането и смекчаването

Селско стопанство

  • Примерите за мерки, които могат да допринесат както за адаптиране, така и за смекчаване на последиците, включват мерки за намаляване на почвената ерозия и подобряване на почвеното здраве, мерки за опазване на почвената влага, подобряване и оптимизиране на ротациите на културите чрез избор на сортове или разновидности.
  • Действията по улавяне/изолиране на въглерод в почвата допринасят за възстановяване на деградирали земи и смекчаване на изменението на климата, но също така спомагат за опазването на екосистемите и водните ресурси, което ще доведе до адаптиране към тях.
  • Подобряване на здравето на екосистемите чрез включване на практики като биологично земеделие и устойчиво управление на земите, които повишават устойчивостта, като същевременно намаляват емисиите.
  • В областта на животновъдството фокусът е върху повишаване на капацитета за адаптиране както чрез развъждане, така и чрез управление на водите, като същевременно се подобрят производствените практики, които могат да доведат до намаляване на емисиите от добитъка, доходите на земеделските производители и по-голяма продоволствена сигурност.

Гори

  • Синергиите в рамките на горското стопанство означават фиксиране на въглерод и предотвратяване деградацията на почвите, подобряване опазването на биологичното разнообразие, повишаване производителността на ресурсите, както и подобряване на горското стопанство като икономическа дейност и потенциално важен източник на доходи.
  • Програмите за залесяване и повторно залесяване дават възможност да се запази един от най-важните поглътители на ПГ в света, но също така да се предотврати ерозията на почвата и следователно да се намали рискът от наводнения и свлачища.
  • Агролесовъдството е интегрирана система, съчетаваща земеделието и горското стопанство, за създаване на продуктивни и устойчиви системи за земеползване чрез отглеждане на дървета и храсти покрай или между пасищата или полетата. Когато се прилагат правилно, агролесовъдните системи допринасят за адаптиране, включително защита от наводнения, повишен капацитет за задържане на вода, като същевременно генерират ползи от действия за смекчаване на последиците като съхранение на въглерод и намаляване на загубата на органични вещества в почвата.

Енергетика

  • Идентифицираните синергии са свързани с възобновяемата енергия, най-вече по отношение на енергия от биомаса, но също и слънчева енергия и от водни ресурси по отношение на доходите и енергийната сигурност, както и енергийна ефективност от гледна точка както на крайния потребител, така и при преноса и конверсията.
  • Подобреният достъп до енергия и намалената енергийна бедност притежават важни възможности за смекчаване и адаптиране. Развитието на енергията и достъпът до енергия, особено енергията от биогорива, могат да се разглеждат като действие за смекчаване на последиците, но да допринесат допълнително за повишаване на капацитета за адаптиране на хората.
  • Очаква се вариантите за смекчаване на последиците в енергийния сектор да имат съпътстващи ползи, като например подобрено качество на въздуха от увеличаване на енергията от възобновяеми източници и по-добър достъп до енергия, например от местно производство на биогаз.
  • Повишеното използване на системи за биогаз има допълнителна полза от осигуряването на органични торове, което ще стимулира производството на храни.

Градска среда / Транспорт

  • Примерите за потенциални синергии в градските политики включват изграждане на градски микро-мрежи и разпределени възобновяеми енергийни източници, които осигуряват локални нисковъглеродни решения, като по този начин се увеличава устойчивостта на електроенергийната система.
  • Увеличаването на градските зелени площи осигурява няколко синергии, като например намаляване на градските топлинни острови, капацитет за поемане на дъждовните води, градски екосистемни услуги, подобрено качество на въздуха и отдих.
  • Прилагането на ефективни практики за управление на отпадъците осигурява потенциал за производство на биогаз и торове, които могат да увеличат селскостопанските добиви, както и да намалят емисиите на метан в атмосферата. По-доброто управление на отпадъците води също така до повишаване ефективността на ресурсите с широко положително въздействие върху материалните потоци.
  • Подобрените транспортни системи, които позволяват нисковъглероден, енергийно ефективен, с понижена степен на задръстване и масов транспорт, създават възможности за смекчаване, като същевременно подобряват мобилността и достъпа до работните места.

Оперативни цели

Селско стопанство

  • Подобряване на осведомеността
  • основните приоритетни варианти за адаптиране, които бяха установени като начало за селскостопанския сектор:
    • Разработване на обучение по изменение на климата;
    • Разработване на действия за разпространение на знания;

Биологично разнообразие и екосистеми

  • Подобряване на комуникацията и разбирането на екосистемните процеси и изменението на климата като натиск;
  • Максимално използване на доброволческа информация;
  • Обучение за екосистемно мислене
    • Прилагане на нови програми за обучение на всички образователни нива и в неформалното образование;
    • Използване на културните екосистемни услуги за отдих и образование
    • Целенасочено събиране на народни обичаи и традиционни познания

Енергетика

  • Подобряване на енергийната ефективност в сградите и промишлените системи
    • действия за мотивиране на крайните потребители на енергия за прилагане на мерки за пестене на енергия, особено домакинствата

Гори

  • Изграждане на капацитет за научни изследвания, образование и разпространение на резултати

Човешко здраве

  • Развиване на общественото образование и осведоменост относно адаптирането
    • Изпълнение на дейности за обществено образование и повишаване на осведомеността;
    • Извършване на изследвания / повишаване на знанията.

Туризъм

  • Мерки за повишаване на осведомеността относно изменението на климата и въздействието му върху сектора
  • Укрепване на базата от знания в отрасъла
    • Повишаване и развиване на капацитета за адаптация и информираност на туристическата индустрия;

Транспорт

  • Създаване на база от знания

Градска среда

  • Образование - "Обучение на обучаващите" по АИК
    • Вариант за адаптиране – организиране на подходящи формати на образование и обучение на всички нива - от политиците до широката общественост;
  • Партньорство - работа в партньорство и обменна знания

Води

  • Подобряване на информираността, образованието и обучението
    • Укрепване на капацитета за адаптация: кампании за повишаване на осведомеността относно АИК, образование и обучение.

Образователен сценарий

Мерки за справяне с климатичните промени

“Ние сме първото поколение, което усеща пагубните последици от изменението на климата, и сме последното поколение, което може да направи нещо по въпроса.”

Джей Инсли, американски политик и икономист


Двата най-често използвани подхода за справяне с глобалното затопляне и климатичните промени са:

  • Смекчаване на процесите на изменение на климата чрез действия за намаляване или предотвратяване на по-нататъшно изпускане на парникови газове в атмосферата. Такива действия могат да включват: подобряване на енергийната ефективност, използването на енергийно ефективни уреди, намаляване на отделянето на отпадъци; преминаване към по-устойчиви модели на производство и потребление и др. – Научете повече,
  • Адаптация към вече настъпилите климатични промени, включваща най-разнообразни по своя характер мерки, насочени към различни компоненти на околната среда, човешкото здраве и икономическите дейности – Научете повече.

Обезпокоителните последствия от изменението на климата на Земята принудиха както международната общност така и България да предприемат действия за справяне с въздействията от климатичните промени.


Храненето, което помага


Предварителна дискусия:

Споделете с учениците някои от изследванията и препоръките на учените, свързани с влиянието на всекидневно консумираната храна върху климата:

  • Отглеждането на говеда и овце създава огромни количества метан, който е мощен парников газ. По-рядкото включване на това месо в диетата, отдаването на предпочитания към консумация на риба и пилешко месо или пък вегетарианска храна може сериозно да намали отделянето на въглеродни емисии в атмосферата.
  • Производството на пластмасови изделия се основава на използването на невъзобновяеми енергийни източници и е съпроводено от значителна консумация на енергия. Пластмасовата бутилка за вода например, обикновено се използва еднократно, след което се изхвърля в боклука, а разграждането й в естествени условия трае над 1000 години. Ето защо ползването на стъклена бутилка за вода вместо пластмасова предпазва природата от замърсяване и едновременно спомага за преодоляване на промените в климата.
  • Отглеждането и консумацията на собствени плодове и зеленчуци и/или закупуване на местна екологична селскостопанска продукция намалява разходите за транспорт, а оттам и отделените парникови газове в атмосферата.
  • Компостирането (трансформирането на остатъци от храна, опадали листа и окосена трева в свежа, богата на хранителни вещества почва), освен че е ползотворно за подхранване на домашната градина, спомага за намаляване с около 20 до 30 процента изхвърлените от домакинствата органични отпадъци.
  • Намаляването на количествата изхвърляни на боклука хранителни отпадъци има съществен принос към намаляването на емисиите на парникови газове. Изследвания на експертите показват, че всеки европеец годишно генерира около 173 кг хранителни отпадъци.

В клас:

Представете видеото "Диетата, която помага да се преодолеят климатичните промени", използвайки, ако е необходимо, техническата опция автоматичен превод на български език.

Обсъдете представените във видеото факти в контекста на информацията от предварителната дискусия.

The diet that helps fight climate change


Представете на класа видеото "10 начина да забавиш климатичните промени" Обсъдете последователно представените 10 предложения за справяне с промените в климата, като в края на обсъждането класът отговори на въпроса: Кои от тях вече се прилагат в семействата на учениците и кои могат да намерят приложение в бъдеще…

Представете пред класа видеото "Климатът на Европа през 2050 г.", използвайки, ако е необходимо, техническата опция автоматичен превод на български език.

Обсъдете:

  • С колко градуса би се повишила средната температура, ако не се вземат мерки (4оС)?
  • В кои райони се очакват най-непоносими за хората горещини (районите на Иберийския, Апенинския и Балканския полуостров)?
  • В коя част на Европа ще се наблюдава намаляване на валежите и по-интензивно изсъхване на почвата (Южна Европа)?
  • Как промяната на климата ще се отрази на горещите вълни, преминаващи през европейския континент (ще се увеличи тяхната интензивност и времетраене)?
  • В кои райони на Европа ще се почувства най-силно промяна на климата през зимния период и в какво се изразява тази промяна (Североизточна Европа, по-малко слани и снежна покривка)?
  • В коя топографска част климатичните промени настъпват по-бързо и в какво се изразяват (в планините, по-малко сняг, повече валежи и наводнения, съкращаване на времето за зимни спортове)?
  • Как ще се промени картината на валежите в Европа (повече валежи през зимата на север и по-малко валежи през лятото на юг)?
  • Какви промени се очакват в градския климат ( в северните градове през 2050 г. ще наподобява сегашния климат в южните градове)?

Обяснете, че обезпокоителните последствия от изменението на климата на Земята принудиха международната общност да предприеме действия за справяне с въздействията от климатичните промени. Такива са:

Насърчете учениците да се запознаят по-подробно с тези мерки, описани в портала "Климадапт“, ако прецените, че и възрастта им е подходяща за самостоятелна работа с подобна информация.

Смекчаване на процеса на изменение на климата

Обяснете на класа, че смекчаването на процеса на изменението на климата се отнася до действията за намаляване или предотвратяване на по-нататъшно изпускане на парникови газове в атмосферата. Действията могат да бъдат предприети на индивидуално, местно или международно ниво. Твърде често обаче, отделни хора и общества предпочитат другите да свършат работата по ограничаване на последиците от климатичните промени, стига самите те да могат да се възползват. Така че справянето с климатичните промени е чудесен пример за необходимостта от ефективни колективни действия на всички нива.

Дискутирайте конкретни мерки и дайте примери по смекчаване, като:

  • подобряване на енергийната ефективност в дома;
  • подобряване на енергийната ефективност в транспорта;
  • използване на ефективни уреди;
  • използване на зелена енергия;
  • защита на горите, почвата и океана.

Подпомогнете работата на учениците, като ги насочите към определени теми в портала "Климадапт" (Енергия, Транспорт, Гори, Селско стопанство, Океан) в които са представени повече подробности.

Консуматорско общество и климатични промени

Проучете и дискутирайте с учениците информацията, представена в Работен лист Консуматорско общество и климатични промени. Потърсете в интернет допълнителна информация за потребителските нагласи в България и Европа.

Обсъдете:

  • Възможно ли e насилствено ограничаване на прекаленото потребление на стоки и услуги, или е по-ефективно използването на образователни методи и информационни кампании?
  • Как бихте коментирали поговорката на североамериканските индианци Кри: "Само когато последното дърво умре и последната река бъде отровена и последната риба бъде уловена, ще разберем, че не можем да ядем пари.“

Скъпоструващ или скъп подарък

Попитайте учениците кога са се чувствали по-щастливи: когато са получавали или когато са давали подарък на близък човек? В кой от случаите са се вълнували по-дълго и по-силно?

Представете на учениците следната ситуация: След седмица много скъп за тях човек ще празнува рождения си ден. Какъв подарък биха избрали? Помолете учениците да помислят и дадат предложения за интересен подарък, който да не е материален или поне да няма висока цена.

Организирайте работата на класа в малки групи, за да може всеки ученик да сподели своя опит и предложение. Дайте им 10-15 минути да споделят своите идеи, като накрая групата избере само едно предложение за подарък. Направете представяне на избраните от всяка група подаръци и ги запишете на дъската. Дискутирайте може ли един ценен подарък да не е материален и задължително скъп (например ново преживяване, изненада, ръчно направен подарък – рисунка, колаж или друго). Може ли такъв подарък да бъде неповторим, ценен и незабравим? Предложете на класа да избере едно или две от най-интересните предложения.

Напомнете, че съвременните хора притежават огромен обем от вещи, които не ползват, а в тях са вложени суровини и енергия, които представяляват тежест за околната среда и климата.

Професии, които могат да помогнат


Предварителна подготовка:

Разделете класа на 5 групи (или изберете 5 доброволци) , които да се запознаят с информацията, свързана с професиите:

Бихте могли да увеличите броя на групите (доброволците), ако добавите още някои от изброените по-долу професии:

В клас:

Организирайте в рамките на 7-10 минути представяне на всяка една от избраните професии, като групата/доброволецът акцентира на нейното въздействие върху околната среда и климата, както и начините, по които това въздействие може да бъде смекчено или неутрализирано. Насърчете учениците да проявят находчивост, креативност и артистичност при представянето на различните професии.


Мерки за адаптация към климатичните промени


Обяснете на учениците, че:

  • Хората са се адаптирали към околната среда през многовековната история на човешката цивилизация, като са развивали практики, култури и поминък, подходящи за местните условия. При сегашните бързи темпове на промени в климата като екстремни температури, катастрофални валежи и наводнения, ураганни бури и др., е възможно обществата да се сблъскат с предизвикателства, които не са срещали и за които не са подготвени.
  • Адаптирането означава предвиждане на неблагоприятните последици от изменението на климата и предприемане на действия за предотвратяване или минимизиране на потенциалните щети, както и използване на възможностите, които могат да възникнат.
  • Мерките за адаптация могат да бъдат както мащабни (като инфраструктурни промени в пътища, крайбрежни зони), така и провеждани на индивидуално ниво или в рамките на отделно домакинство.

Организирайте мозъчна атака, като последователно генерирате и записвате идеи за адаптивни мерки, свързани с:

  • Водата (Събиране на дъждовна вода, използване на техники за съхранение и опазване на водата, повторна употреба на вода, обезсоляване, пестеливо и ефективно използване на вода.)
  • Биологичното разнообразие (Създаване на специални земни коридори за подпомагане на мигрирането на видовете.)
  • Селското стопанство (Корекция на периодите за засаждане на различни култури, преместване на култури в други райони, развитие на устойчиви на сушата насаждения, подобрено управление на земеделската земя, контрол на ерозията и защита на почвата чрез засаждане на дървета.)
  • Човешкото здраве (Разработване на планове за противодействие по време на топлинни вълни, осигуряване на спешна медицинска помощ, подобряване на наблюдението и контрола на болести, обусловени от климата, осигуряване на чиста вода и подобрени санитарни условия.)
  • Туризма (Разнообразяване на туристическите атракции, преместване на ски пистите към по-високи места и ледници; използване на изкуствен сняг.)
  • Транспорта (Използване на алтернативен еко транспорт, приоритизация и реорганизация на видовете транспорт, въвеждане на нови стандарти за проектиране и планиране на пътна, железопътна и друга инфраструктура с цел справяне с високите температури и наводненията.)
  • Енергетиката – (Укрепване на въздушната преносна и разпределителна инфраструктура, използване на подземно окабеляване за комунални услуги, подобряване на енергийната ефективност, използване на възобновяеми източници на енергия, намаляване на зависимостта от единични източници на енергия.)
  • Строителството (Адаптиране на строителните норми към бъдещи климатични условия и екстремни метеорологични явления)
  • Етиката (Насърчаване към начин на живот, съобразен с повишена устойчивост спрямо климатичните промени.)

Записаните в скоби мерки са с цел подпомагане на работата на учениците по време на мозъчната атака и съвсем не изчерпват възможностите за други идеи.


"Да имаш" или "Да бъдеш"


Напишете на дъската (или цитирайте пред класа) мисълта на Кевин Крус (бивш заместник-главен прокурор на САЩ): "Животът не е да получаваш и да имаш, а да даваш и да бъдеш.“

Насърчете учениците да споделят как те разбират и оценяват тази мисъл, давайки примери, свързани с тяхното ежедневие.

Обяснете, че според германския психоаналитик и философ Ерих Фром (1900-1980) нагласата "да имаш“ ориентира човека към материалните притежания и властта и е обвързана с алчност, завист и агресивност, докато нагласата "да бъдеш“ е насочена към удоволствието от споделеното преживяване и творческата активност и се мотивира от справедливостта и хуманизма.

Направете преход от тези философски обобщения към реалностите, свързани с опазването на околната среда и заплахата от климатичните промени. Припомнете на учениците различните нива на отговорност и действия спрямо промяната в климата:

Обяснете, че само обединените и целенасочени усилия на всички нива могат да доведат до желани резултати за ограничаване на климатичните промени. Тези резултати изключително зависят и от действията на всеки един от нас.

Предизвикайте учениците всеки за себе си да прецени позицията, която би избрал по отношение на климата: Да има и да получава (блага, пари) или Да дава и да бъде (активен и полезен жител на планетата Земя).


Pезултат: | 10
Bъпрос: | 10


Организирайте училищна кампания за отбелязване на 15 май, Световния ден за борба с климатичните промени, включваща:

  • почистване, залесяване и други еко дейности;
  • провеждане на видеоседмица с представяне на филми, посветени на климатичните промени и начините за тяхното ограничаване. Поканете зрители от различни възрасти и родители;
  • създаване на информационна стена (или периодично електронно издание) с информационни материали по въпроси на околната среда и климата.

Направете цялостна оценка на екологичното състояние на училището по отношение на енергийната ефективност и планирайте постепенно подобряването й. Потърсете партньори в лицето на институции, фирми и неправителствени организации за реализиране на дейности за подобряване на енергийната ефективност.


Светът няма да бъде унищожен от онези, които вършат зло, а от тези, които ги наблюдават, без да правят нищо. Алберт Айнщайн

Weather Greenhouse Consequences Measures Library
<
Видеа
Нулеви отпадъци Нулеви отпадъци
Изменението на климата вече се случи. Да се адаптираме. Изменението на климата вече се случи. Да се адаптираме.
Виж повече >
Образователни материали
Националният парк Денали Националният парк Денали
Блатна теменуга Блатна теменуга
Рационално използване на водата Рационално използване на водата
Виж повече >
Допълнителни материали
Air Pack, Chemical pollutants Air Pack, Chemical pollutants
Green Pack Junior <small>ZIP, 1.44GB</small> Green Pack Junior ZIP, 1.44GB
Air Pack, Atmosphere Air Pack, Atmosphere
Виж повече >
×

За портала

Информационно-образователният портал „Климадапт” е предназначен за разпространение на информация, обучение на ученици, преподаватели и широката общественост, както и за организиране на граждански проекти и кампании, посветени на преодоляването и адаптацията към промените в климатa. Неговото създаване се осъществи в рамките на проекта Променяме се с климата, който се изпълнява от 10 партньорски организации с подкрепата на Програма „Опазване на околната среда и климатични промени” чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство /2014-2021/.

Порталът „Климадапт” включва разнообразни информационни и дидактични материали (текстове, видеа, урочни планове, дилеми, моделни и приказни истории, работни листове, експерименти, тестове, игри, инструкции как да се организират акции и др.), които предоставят възможности за осъществяване на учебен процес и/или организиране на разнообразни дейности, свързани със смекчаване или адаптиране към настъпващите климатични промени.

Създатели на портала

Информационни текстове и структура, концепция на портала: Климент Минджов

Образователни сценарии: Климент Минджов, Татяна Митева

Дизайн на портала и PDF-файлове: Силвия Магяр

Илюстрации и графики: Ласло Фалвай

Видео адаптация: Иван Кожухаров

Превод от/на английски език:  Ирина Добриянова, Климент Минджов

Редакция на български език: Галина Спасова

Програмиране: Даниел Миреа

Управление на проекта „Променяме се с климата”: Мариана Банчева, Виолета Николова

В портала са използвани снимки и фотоси от платформите „iStock” и „Unsplash”, както и безвъзмездно предоставени материали от фото- и видео библиотеката на Регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа (REC).

Благодарност!

Създаването на информационно-образователния портал „Климадапт” стана възможно благодарение на добрата воля и сътрудничеството на широк кръг от специалисти и организации.

Изказваме нашата най-сърдечна благодарност към проф. Денис Медоус и неговите сътрудници за безвъзмездно предоставените авторски права за версия на български език на „The Climate Change Playbook”, включваща 22 интерактивни игри.

Николай Петков изследва и подготви информация, свързана с добри български и чужди практики при справянето с климатичните промени. Благодарим му.

Във виртуалната библиотека към портала са включени разнообразни по характер информационни и образователни материали на различни организации, създадени преди години, но все по-трудно откриваеми в интернет пространството. В тази връзка нашите благодарности са за:

Информационно-образователните текстове в портала отразяват факти и данни от различни международни и български източници: European Commission, European Environment Agency, World Health Organization, United States National Aeronautics and Space Administration  (NASA); Unitеd Stаtеs Еnvirоnmеntаl Рrоtесtiоn Аgеnсу,  Intergovernmental  Panel on Climate Change (IPCC),  World Bank, World Resources Institute , Министерството на околната среда и водите на Република България, Regional Environmental Center for Central and Eastern Europe, публикации в BBC, The Guardian и други периодични издания. Отговорността за съдържанието и начина на представяне и визуализация на информацията се носи от създателите на портала.

И накрая, но не последно място, бихме желали да изкажем нашата най-искрена благодарност към нашите спонсори от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и програмния оператор към Министерството на околната среда и водите на Република България. Благодарим ви!

×

Как да го използваме