
В България
В зависимост от произхода, състава, въздействието и начините на третирането им отпадъците се определят най-общо като битови, строителни, производствени и опасни. Радиоактивните отпадъци представляват отделна група. Те не се разглеждат заедно с останалите отпадъци, защото за тях се прилагат специфични изисквания за радиационна безопасност. Общото количество на генерираните в последните години отпадъци е около 20 млн. тона годишно.
Битови отпадъци
Всяка година от населените места в страната се събират средно по около 4 млн. тона битови отпадъци. В последните 30 се наблюдава тенденция към плавно намаляване. Това може да се дължи отчасти както на намаленото потребление, така и на повишения контрол на общинските администрации върху отчетността на фирмите, които събират отпадъците.
Според експертна оценка:
- Морфологичният състав на битовите отпадъци в страната е: хартия и картон – 4%, пластмаси – 1,6%, стъкло – 1,8%, метали – 4,6%, текстил – 1,8%, гума и кожи – 0,8% и други – 65,4%.
- Битовите отпадъци от опаковки в България (около 40 кг годишно на глава от населението) се състоят от хартия и картон (28,8%), пластмаси (25,7%), стъкло (36,2%), метали (6%), дърво (2,3%) и други (1%). В сравнение с 2000 г. е налице много голям спад в категорията „други”, което в действителност е причинено от огромното увеличение на отпадъци от пластмаса, хартия и стъкло. Почти 100% от тях идват от опаковката на битовите стоки.
- Регистрираните депа за битови отпадъци са над 600, но в действителност техният брой е много по-голям. Почти всички населени места в страната имат по едно или няколко нерегламентирани сметища, на които се натрупват различни видове отпадъци. Тази практика е колкото вредна от гледна точка на околната среда, толкова и неефективна в икономически аспект.
- Много сметища, които не отговарят на европейските и националните стандарти, са закрити през последните години.
- В по-големите селища количествата отпадък са съпоставими с тези в развитите държави.
Експертни изследвания и анализи позволяват да се направят някои основни изводи:
- Българското консуматорско общество се развива с тревожно бързи темпове. Хората консумират все повече и повече, като почти всички потребителски стоки се предлагат предварително опаковани. Тези опаковки са и основният източник на домакински отпадък.
- Относителният дял на компонентите, поддаващи се на рециклиране, е над 35%, което е в съответствие със средните стойности в световната практика.
- Значителни количества от тези рециклируеми компоненти се „губят” при третирането на битовите отпадъци поради това, че не се отделят предварително.
- Оставащата част (след отделяне на рециклируемите компоненти) съдържа органичен отпадък, което предполага възможности за компостиране, а калоричността позволява последващо изгаряне. Тази допълнителна добавена стойност често се подценява.
- Депонирането продължава да е основен метод за обезвреждане на битови отпадъци в България.
- Третирането на металните отпадъци е все още проблемна област, предимно поради лоша отчетност и методология за контрол.
- Количеството на рециклираните смесени отпадъци на глава от населението е все още твърде далеч зад водещите страни от ЕС.
- Частният сектор навлиза все повече в дейностите по управление на битовите отпадъци. Редица фирми предоставят услуги на общините, на търговски и производствени предприятия и други клиенти.
Индустриални отпадъци
Това са отпадъците от добив на суровини и енергия, производствени дейности и търговия с материали и продукти. Около 30 български предприятия генерират приблизително 90% от производствените отпадъци в страната. С най-голям дял са неорганичните отпадъци от термични процеси – 46%, и неорганичните отпадъци от химически процеси – 32%. За преработване се предават отпадъци от производство и обработка на пластмаси, хартия и картон (89%), метали (95%) и стъкло (62%).
Голяма част от отпадъците от хранителновкусовата промишленост се оползотворяват в селското стопанство като храна в животновъдството и за наторяване. Останалото количество се депонира съвместно с битовите отпадъци на общински депа.
Проблемите, които все още чакат своето разрепение, са:
- подцененото управление на отпадъците на фирмено ниво,
- лошото финансово състояние на предприятията и/или липсата на инвестиции,
- ниските разходи за депониране, които в много случаи не покриват напълно разходите за опазване на околната среда,
- липсата на съвременни съоръжения, капацитет и инсталации за третиране на някои видове отпадъци,
- смесването на опасни с неопасни производствени отпадъци,
- ниското ниво на обмен на отпадъци между различните видове промишленост, които биха имали полза от отпадъчни суровини,
- липсата на ефективен контрол от страна на общините върху депонирането на производствени отпадъци в общински депа и др.
Строителни отпадъци
Строителните отпадъци се формират от строителство, ремонт и реконструкция на сгради и други обекти. Тези отпадъци се образуват както от дейността на строителните фирми, така и от гражданите. До момента не съществува система, която да гарантира наличието на достоверна информация за количествата на образуваните строителни отпадъци и начините за тяхното третиране. Интересът към рециклирането им в страната е незначителен.
Опасни отпадъци
Опасни отпадъци са онези, които по състав, количество или свойства освен че замърсяват, създават и риск за човешкото здраве и околната среда. Въпреки че основен източник на опасни отпадъци е производствената и ремонтната дейност, те могат да бъдат открити и в боклука, изхвърлян от домакинствата.
Тенденции
Налице е стабилна тенденция на спад в обема на битовите отпадъци, което е в резултат на промените в производството и консумацията на продукти и потребителски стоки. Лошата икономическа ситуация в страната в действителност доведе до намаляване на потреблението и по този начин до по-ниски обеми на битовите отпадъци. Биологичните отпадъци, генерирани в селските райони, не влизат в общия поток на отпадъците и затова не са регистрирани. Тези отпадъци отиват за храна на добитъка и за естествен тор, а също така се използват и като гориво за битово отопление
Няма причини да се очаква, че генерирането на битови отпадъци в България през следващите години ще се различава от общите световни тенденции. Очаква се морфологичният състав на битовите отпадъци да се променя в резултат на:
- масово използване в бита на пластмасови и комбинирани опаковки за еднократна употреба,
- величаване на използването на метални опаковки, в частност алуминиеви, за еднократна употреба,
- навлизане на пазара на напитки в стъклени бутилки за еднократна употреба,
- промяна в асортимента и тиражите на периодичния печат,
- внос на домакинска техника, електроника, автомобили и автомобилни гуми втора употреба и др.
Институции, ангажирани с управление на отпадъците, са както следва:
- Общинските органи контролират на местно ниво дейностите, свързани със събирането и третирането на битови и строителни отпадъци, както и програмите за тяхното управление.
- Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури упражняват контрол за спазване на изискванията за третиране на отпадъци и на условията, поставени в разрешенията за дейностите, свързани с образуване, събиране, съхранение, движение и обезвреждане на отпадъци.
- Министерството на земеделието и горите контролира обезвреждането на животинските отпадъци и управлението на селскостопанските отпадъци.
- Министерството на транспорта и комуникациите контролира превоза на опасните отпадъци.
- Министерството на икономиката следи за изпълнението на мероприятията, заложени в екологичните програми на определени промишлени предприятия.
- Министерството на здравеопазването следи за третиране на опасни отпадъци.
- Митническите органи и органите за граничен контрол на Агенцията по стандартизация и метрология контролират съответствието на товара със съпроводителните документи и спазването на изискванията по вноса, износа и транзитния превоз на отпадъци.
- Информация за количествата отпадъци и други параметри, се събират чрез информационните системи на Националния статистически институт и Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ следи източници на отпадъци, сметища и пречиствателни съоръжения, провежда лабораторните проверки и поддържа база данни с информация.
Обща информация за състоянието на отпадъци в страната се публикува в годишния бюлетин за състоянието на околната среда.