>

В България

В зависимост от произхода, състава, въздействието и начините на третирането им отпадъците се определят най-общо като битови, строителни, производствени и опасни. Радиоактивните отпадъци представляват отделна група. Те не се разглеждат заедно с останалите отпадъци, защото за тях се прилагат специфични изисквания за радиационна безопасност. Общото количество на генерираните в последните години отпадъци е около 20 млн. тона годишно.

Битови отпадъци

Всяка година от населените места в страната се събират средно по около 4 млн. тона битови отпадъци. В последните 30 се наблюдава тенденция към плавно намаляване. Това може да се дължи отчасти както на намаленото потребление, така и на повишения контрол на общинските администрации върху отчетността на фирмите, които събират отпадъците.

Според експертна оценка:

  • Морфологичният състав на битовите отпадъци в страната е: хартия и картон – 4%, пластмаси – 1,6%, стъкло – 1,8%, метали – 4,6%, текстил – 1,8%, гума и кожи – 0,8% и други – 65,4%.
  • Битовите отпадъци от опаковки в България (около 40 кг годишно на глава от населението) се състоят от хартия и картон (28,8%), пластмаси (25,7%), стъкло (36,2%), метали (6%), дърво (2,3%) и други (1%). В сравнение с 2000 г. е налице много голям спад в категорията „други”, което в действителност е причинено от огромното увеличение на отпадъци от пластмаса, хартия и стъкло. Почти 100% от тях идват от опаковката на битовите стоки.
  • Регистрираните депа за битови отпадъци са над 600, но в действителност техният брой е много по-голям. Почти всички населени места в страната имат по едно или няколко нерегламентирани сметища, на които се натрупват различни видове отпадъци. Тази практика е колкото вредна от гледна точка на околната среда, толкова и неефективна в икономически аспект.
  • Много сметища, които не отговарят на европейските и националните стандарти, са закрити през последните години.
  • В по-големите селища количествата отпадък са съпоставими с тези в развитите държави.

Експертни изследвания и анализи позволяват да се направят някои основни изводи:

  • Българското консуматорско общество се развива с тревожно бързи темпове. Хората консумират все повече и повече, като почти всички потребителски стоки се предлагат предварително опаковани. Тези опаковки са и основният източник на домакински отпадък.
  • Относителният дял на компонентите, поддаващи се на рециклиране, е над 35%, което е в съответствие със средните стойности в световната практика.
  • Значителни количества от тези рециклируеми компоненти се „губят” при третирането на битовите отпадъци поради това, че не се отделят предварително.
  • Оставащата част (след отделяне на рециклируемите компоненти) съдържа органичен отпадък, което предполага възможности за компостиране, а калоричността позволява последващо изгаряне. Тази допълнителна добавена стойност често се подценява.
  • Депонирането продължава да е основен метод за обезвреждане на битови отпадъци в България.
  • Третирането на металните отпадъци е все още проблемна област, предимно поради лоша отчетност и методология за контрол.
  • Количеството на рециклираните смесени отпадъци на глава от населението е все още твърде  далеч зад водещите страни от ЕС.
  • Частният сектор навлиза все повече в дейностите по управление на битовите отпадъци. Редица фирми предоставят услуги на общините, на търговски и производствени предприятия и други клиенти.

Индустриални отпадъци

Това са отпадъците от добив на суровини и енергия, производствени дейности и търговия с материали и продукти. Около 30 български предприятия генерират приблизително 90% от производствените отпадъци в страната. С най-голям дял са неорганичните отпадъци от термични процеси – 46%, и неорганичните отпадъци от химически процеси – 32%. За преработване се предават отпадъци от производство и обработка на пластмаси, хартия и картон (89%), метали (95%) и стъкло (62%).

Голяма част от отпадъците от хранителновкусовата промишленост се оползотворяват в селското стопанство като храна в животновъдството и за наторяване. Останалото количество се депонира съвместно с битовите отпадъци на общински депа.

Проблемите, които все още чакат своето разрепение, са:

  • подцененото управление на отпадъците на фирмено ниво,
  • лошото финансово състояние на предприятията и/или липсата на инвестиции,
  • ниските разходи за депониране, които в много случаи не покриват напълно разходите за опазване на околната среда,
  • липсата на съвременни съоръжения, капацитет и инсталации за третиране на някои видове отпадъци,
  • смесването на опасни с неопасни производствени отпадъци,
  • ниското ниво на обмен на отпадъци между различните видове промишленост, които биха имали полза от отпадъчни суровини,
  • липсата на ефективен контрол от страна на общините върху депонирането на производствени отпадъци в общински депа и др.

Строителни отпадъци

Строителните отпадъци се формират от строителство, ремонт и реконструкция на сгради и други обекти. Тези отпадъци се образуват както от дейността на строителните фирми, така и от гражданите. До момента не съществува система, която да гарантира наличието на достоверна информация за количествата на образуваните строителни отпадъци и начините за тяхното третиране. Интересът към рециклирането им в страната е незначителен.

Опасни отпадъци

Опасни отпадъци са онези, които по състав, количество или свойства освен че замърсяват, създават и риск за човешкото здраве и околната среда. Въпреки че основен източник на опасни отпадъци е производствената и ремонтната дейност, те могат да бъдат открити и в боклука, изхвърлян от домакинствата.

Тенденции

Налице е стабилна тенденция на спад в обема на битовите отпадъци, което е в резултат на промените в производството и консумацията на продукти и потребителски стоки. Лошата икономическа ситуация в страната в действителност доведе до намаляване на потреблението и по този начин до по-ниски обеми на битовите отпадъци. Биологичните отпадъци, генерирани в селските райони, не влизат в общия поток на отпадъците и затова не са регистрирани. Тези отпадъци отиват за храна на добитъка и за естествен тор, а също така се използват и като гориво за битово отопление

Няма причини да се очаква, че генерирането на битови отпадъци в България през следващите години ще се различава от общите световни тенденции. Очаква се морфологичният състав на битовите отпадъци да се променя в резултат на:

  • масово използване в бита на пластмасови и комбинирани опаковки за еднократна употреба,
  • величаване на използването на метални опаковки, в частност алуминиеви, за еднократна употреба,
  • навлизане на пазара на напитки в стъклени бутилки за еднократна употреба,
  • промяна в асортимента и тиражите на периодичния печат,
  • внос на домакинска техника, електроника, автомобили и автомобилни гуми втора употреба и др.

Институции, ангажирани с управление на отпадъците, са както следва:

  • Общинските органи контролират на местно ниво дейностите, свързани със събирането и третирането на битови и строителни отпадъци, както и програмите за тяхното управление.
  • Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури упражняват контрол за спазване на изискванията за третиране на отпадъци и на условията, поставени в разрешенията за дейностите, свързани с образуване, събиране, съхранение, движение и обезвреждане на отпадъци.
  • Министерството на земеделието и горите контролира обезвреждането на животинските отпадъци и управлението на селскостопанските отпадъци.
  • Министерството на транспорта и комуникациите контролира превоза на опасните отпадъци.
  • Министерството на икономиката следи за изпълнението на мероприятията, заложени в екологичните програми на определени промишлени предприятия.
  • Министерството на здравеопазването следи за третиране на опасни отпадъци.
  • Митническите органи и органите за граничен контрол на Агенцията по стандартизация и метрология контролират съответствието на товара със съпроводителните документи и спазването на изискванията по вноса, износа и транзитния превоз на отпадъци.
  • Информация за количествата отпадъци и други параметри, се събират чрез информационните системи на Националния статистически институт и Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ следи източници на отпадъци, сметища и пречиствателни съоръжения, провежда лабораторните проверки и поддържа база данни с информация.

Обща информация за състоянието на отпадъци в страната се публикува в годишния бюлетин за състоянието на околната среда.

Образователен сценарий

Отпадъците и климатичните промени

“Разхищението е по-лошо от загубата. Идва времето, когато всеки човек с достойнство ще обръща специално внимание на отпадъците. Обхватът на спестовността е неограничен. ”

Томас А. Едисън – американски изобретател (телеграф, фонограф, микрофон, лампа с нажежаема жичка и много други)

Отпадъци и климатични промени


Изхвърлянето и третирането на отпадъци може да бъде причина за отделяне в атмосферата на емисии на няколко парникови газа, които допринасят за глобалното изменение на климата:

  • Най-значимият парников газ, произведен от отпадъци, е метанът.
  • Изгаряне на отпадъците в инсинератори води до отделяне на въглероден диоксид в атмосферата.
  • Рециклирането на отпадъци с цел извличането на полезни съставни материали също е причина за отделяне на парникови газове.

Научете повече за:


Как да намалим отпадъците


Организирайте мозъчна атака: "Какви действия да предприемем, за да намалим отпадъците?"

Запишете предлаганите от класа отговори.

Ако учениците изпитват затруднения, използвайте напътващи въпроси, които да ги насочат към размисъл над това:

  • как пазаруват (умерено и разумно);
  • как  използват вещите (максимално дълго и при възможност се стремят да удължават живота им);
  • как  се отнасят към вече ненужните вещи (предоставят ги на заинтересовани хора или организации);
  • как се отнасят към битовите отпадъци (събират ги разделно и съдействат за тяхното рециклиране);
  • как постъпват с храната (купуват и приготвят разумни количества, не изхвърлят излишъка);
  • къде изхвърлят отпадъците (на регламентираните места и насърчават и другите да постъпват по същия начин);
  • как се отнасят към органичните отпадъци (компостират ги);
  • какво е отношението им към кампании за почистване на квартала, училището, населеното място (участват в тях);
  • как се отнасят към енергията и ресурсите (стремят се да ги използват разумно и пестеливо);
  • как се отнасят към пластмасовите торбички, предлагани в магазините (намаляват максимално употребата им, използват платнени торбички и/или кошници/чанти за многократна употреба).

Допълнете отговорите и предложете да се направят информационни материали, които да се разпространяват сред ученици, учители и родители.


Обяснете на учениците:

Линейната икономика е традиционен метод за производство и потребление на стоки, при който от природата се черпят суровини, в процеса на производство се създават стоки, потребителите ползват тези стоки и след време вече ненужните предмети се изхвърлят като отпадък.

Пример: За производството на една стъклена бутилка е необходим кварцов пясък, който се взема от земята. Създаването на чашата е съпроводено с използването на много енергия. Бутилката може да бъде използвана като съд, в който консумираме плодов сок. След консумацията бутилката става непотребна и се изхвърля в боклука.

Кръговата икономика е модел на производство и потребление, ограничаващ до минимум отпадъците, който е насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. При този икономически модел след използването на даден продукт следва неговото частично или цялостно връщане в цикъла производство – потребление. На практика това означава възможно най-дълго използване, споделяне, заемане, повторно използване от някой друг, поправка или рециклиране на съществуващи материали и продукти. Така този модел на производство и потребление носи ползи за околната среда, икономиката и всички нас.

Използвайте цветни листове, тебешири или флумастери, за да възпроизведете на флипчарт или дъска схемата, представена в Работен лист "Линейна или кръгова икономика". Отбележете с различни цветни стрелки пътя на материалите и стоките при линейната и при кръговата икономика. (алтернативно, раздайте на учениците копия от работния лист).

Насърчете учениците въз основа на показаната схема и дадените обяснения да представят примери за употребявани от тях предмети, към които се прилагат различни практики на:

  • продължително използване (любима химикалка, чиито пълнители единствено се сменят),
  • споделяне с приятели (топка, собственост на един, но използвана от група деца),
  • повторно използване (учебници втора употреба, бебешка количка и играчки за нуждите на следващото дете в семейството),
  • поправка (даване на обувки за поправка), или
  • рециклиране (предаване на хартия, стъкло, пластмаси и метал за преработка, компостиране на органични отпадъци).

Линейна или кръгова икономика

Обяснете на класа 3R принципите за намаляване на количеството отделени отпадъци:

  • Намаляване  на потреблението (Reduce) – това е действието, което намалява количеството отпадъци, които произвеждаме, или ограничава броя на покупките, които правим – и двете са най-добрият начин да помогнем на околната среда!
  • Повторно използване на продуктите/материалите (Reuse) – това е действие или практика за повторно използване на продуктите/материалите, независимо дали по първоначалното им предказначение или за други цели.
  • Рециклиране (Recycling) – Много потоци от отпадъци съдържат значителни количества ценни материали, които могат да бъдат възстановени и повторно използвани в производствени процеси или да намерят други полезни приложения.

Тези три принципа насочват усилията към увеличаване на рециклируемите материали, по-нататъшно повторно използване на суровини и производствени отпадъци и общо намаляване на използваните ресурси и енергия. Тези идеи се прилагат по време на целия жизнен цикъл на продуктите и услугите – от проектирането и добива на суровини до транспортирането, производството, употребата, повторната употреба и изхвърлянето като отпадък.

Разделете класа на 5 групи и раздайте на всяка група Работен лист "3R принципи и минимизиране на отпадъците". Нека всяка група да избере един от петте представени предмета. Участниците в групата да обсъдят и запишат идеи, свързани с прилагането на 3R принципа към конкретния предмет. В края на дискусията всяка група да излъчи представител, който да сподели с класа предложените идеи.

3R принципи и минимизиране на отпадъците

Представете пред класа видеото "Хранителните отпадъци и климатът".

Обсъдете следните въпроси:

  • Достъпни ли са за всички днес електромобилите или възобновяемите източници за производство на енергия?
  • Коя, достъпна за всеки дейност, може да допринесе за намаляване на парниковите емисии и справяне с климатичните проблеми?
  • Какво количество храна е било изхвърлено на боклука през 2019? Каква част от него се дължи на домакинствата?
  • Кой особено опасен парников газ се отделя при гниенето на храната?
  • Какъв е броят на гладуващите хора по света?
  • Как  рационалното използване на храната може да помогне за преодоляване на глада или пък да облекчи бюджета на домакинствата?

Представете пред класа видеото " Нулеви отпадъци".

Обсъдете следните въпроси:

  • Вярно ли е твърдението, че количеството на отпадъците непрекъснато се увеличава? И ако е така, на какво се дължи това?
  • Какъв ресурс се използва за производството на многообразието от пластмасови изделия?
  • Къде попада голяма част от пластмасовите отпадъци и колко време е необходимо за разграждането им?
  • По какъв начин токсичните микрочастици, получени от разграждащата се пластмаса, попадат в човешкото тяло?
  • Защо индустриалните продукти имат кратък период на ползване и как това се отразява на джоба ни и на природата?
  • Какви противодействия на тенденцията за увеличаване на количествата отпадъци се предлагат във видеото?
  • Как може да се реши проблемът с найлоновите (полиетиленовите) торбички?
  • Какви примери от различни страни са представени във видеото?
  • Каква е ролята и какви са начините, по които отделният човек може и трябва да се справя с проблемите, свързани с отпадъците?

«За» и «против» изгарянето на отпадъци


Представете пред класа следната ситуация. Жители сте на неголямо населено място, в което  често бива регистрирано значително замърсяване на въздуха. Местната власт организира обществена дискусия, на която различните заинтересовани страни представят своите позиции за начините, по които третират отпадъците си. За целта поканете няколко ученици да влязат в ролята на:

  • земеделец,
  • управител на предприятие за производство на мебели,
  • работник в предприятие за производството на мебели,
  • представител на местната власт,
  • жител, който изгаря отпадъци в печка за отопление,
  • съсед № 1,
  • съсед № 2,
  • представител на екологична организация.

Раздайте им Работен лист "Изгаряне на отпадъците – за и против". Останалите ученици могат да са в ролята на местни жители с право да участват в дискусията.

Проведете дискусията, като всички участници свободно представят и защитават  позициите си. Призовете за постигане на консенсусно решение, което да доведе до подобряване на обстановката и взаимоотношенията в населеното място.

Изгаряне на отпадъците – за и против


Все по-пълни кофи за смет


Представете и дискутирайте дилемата "Все по-пълни кофи за смет".

Обобщете резултатите и предложете на учениците да изберат едно или няколко решения, които най-пълно съответстват на ситуацията с битовите отпадъци в населеното място, в което живеят.

Все по-пълни кофи за смет


Хранителни отпадъци


Храната се пилее на всяка стъпка по пътя от производителя до крайния консуматор: по време на селскостопанската дейност, в предприятията от хранително-вкусовата промишленост, при продажбата в магазините, в ресторантите, както и в домовете. Най-големи загуби в Европа обаче се регистрират от домакинствата (около 53% от хранителните отпадъци) и в процеса на преработка (19%). Изследвания на експертите показват, че всеки европеец годишно генерира около 173 кг хранителни отпадъци.

Организирайте дискусия, като използвате информацията в Работен лист "Хранителни отпадъци и парникови газове". Обсъдете какво може да се направи, за да се оползотворява неконсумираната храна вкъщи. Обобщете и запишете  най-реалистичните предложения.

Как бихте коментирали мисълта на Майка Тереза: "Ядосвам се, когато видя разточителство. Когато виждам хора да изхвърлят неща, които можем да използваме".

Потърсете повече информация за дейността на Майка Тереза – католическа монахиня и светица от албански произход, родена в Скопие.

Хранителни отпадъци и парникови газове


Нашите хранителни отпадъци


Възложете на учениците предварително да изследват какви отпадъци и в какви количества се отделят в семействата им за една седмица. Организирайте «инвентаризацията» на семейните хранителни отпадъци, използвайки Работен лист "Нашите хранителни отпадъци". След приключване на едноседмичното изследване, нека учениците споделят свои идеи, изложени пред семействата им за по-рационално оползотворяване на храната.

Нашите хранителни отпадъци


Pезултат: | 10
Bъпрос: | 10

Устойчиви решения


Разделете класа на няколко малки групи с равен брой участници. Предоставете на всяка група копие от Работен лист "Устойчиви решения".

Поставете задача на отборите да прегледат 20-те предмета, описани в работния лист и да обсъдят и отбележат кои устойчиви решения могат да бъдат приложени, след като всеки от предметите излезе от употреба. Определете време, в рамките на което отборите трябва да изпълнят задачата (напр. 20 минути).

След приключване на работата в групи, последователно съпоставете и обсъдете какви решения са били взети за всеки предмет. Дайте възможност на отборите да поспорят. Можете да придадете състезателен характер на играта. Печели екипът, предложил повече възможни, интересни и устойчиви решения, които се приемат от цялата група.

Устойчиви решения


Отпадъците в училище


Организирайте в един или повече класове екип от доброволци, който ще проучи вида и количеството на отпадъците в училище за определен период от време, например една седмица или един месец.

Внесете събраните данни в таблици и направете изчисления:

  • Какво е средното общо количество отпадъци за ден, седмица и месец?
  • Какви са основните групи отпадъци (хартия, пластмаса, стъкло и метал) за седмица и месец?
  • Какъв дял се пада на основните групи отпадъци в общия поток (хартия, пластмаса, стъкло и метал)?
  • Каква част от отпадъците се предават за рециклиране или се употребяват по друг устойчив начин?

Организирайте представяне на резултатите. Публикувайте информацията в училищните медии и съберете идеи за намаляване на отпадъците в училище. Потърсете среща с ръководството на училището и експерти, за да помогнат при търсенето на по-ефективни решения, свързани с управлението на отпадъците в училище.



  • Планирайте училищни дейности за Световния ден на рециклирането – 18 март.
  • Потърсете примери на добри практики за “нулеви отпадъци" в различни градове и държави и ги популяризирайте.
  • Инициирайте изграждането и функционирнето на система за разделно събиране на отпадъци в училище.
  • Направете изложба на играчки, изработени от отпадъчни материали.
  • Инициирайте действия за използване на по-малко пластмаса в училище. Споделете идеите с ръководството на училището и експерти.
  • Организирайте:
    • модно ревю с дрехи от отпадъчни материали;
    • информационни кампании за отпадъците;
    • акции за почистване на замърсени терени;
    • благотворителни базари с предмети, изработени от отпадъчни материали;
    • благотворителни кампании за дарения на книги, дрехи и играчки за нуждаещи се хора и институции;
    • среща с експерти от общината и от фирми, занимаващи се с управлението на отпадъците на местно ниво.

Откажете се от това, от което не се нуждаете, намалете количествата на това, от което се нуждаете, използвайте повторно това, което използвате, рециклирайте това, от което не можете да се откажете, намалите или използвате повторно и компостирайте останалото. Беа Джонсън, екоактивист и лектор

Weather Greenhouse Consequences Measures Library
<
Видеа
Образователни материали
Допълнителни материали
×

За портала

Информационно-образователният портал „Климадапт” е предназначен за разпространение на информация, обучение на ученици, преподаватели и широката общественост, както и за организиране на граждански проекти и кампании, посветени на преодоляването и адаптацията към промените в климатa. Неговото създаване се осъществи в рамките на проекта Променяме се с климата, който се изпълнява от 10 партньорски организации с подкрепата на Програма „Опазване на околната среда и климатични промени” чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство /2014-2021/.

Порталът „Климадапт” включва разнообразни информационни и дидактични материали (текстове, видеа, урочни планове, дилеми, моделни и приказни истории, работни листове, експерименти, тестове, игри, инструкции как да се организират акции и др.), които предоставят възможности за осъществяване на учебен процес и/или организиране на разнообразни дейности, свързани със смекчаване или адаптиране към настъпващите климатични промени.


Създатели на портала

Информационни текстове и структура, концепция на портала: Климент Минджов

Образователни сценарии: Климент Минджов, Татяна Митева

Дизайн на портала и PDF-файлове: Силвия Магяр

Илюстрации и графики: Ласло Фалвай

Видео адаптация: Иван Кожухаров

Превод от/на английски език:  Ирина Добриянова, Климент Минджов

Редакция на български език: Галина Спасова

Програмиране: Даниел Миреа

Управление на проекта „Променяме се с климата”: Мариана Банчева, Виолета Николова

В портала са използвани снимки и фотоси от платформите „iStock” и „Unsplash”, както и безвъзмездно предоставени материали от фото- и видео библиотеката на Регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа (REC).

Благодарност!

Създаването на информационно-образователния портал „Климадапт” стана възможно благодарение на добрата воля и сътрудничеството на широк кръг от специалисти и организации.

Изказваме нашата най-сърдечна благодарност към проф. Денис Медоус и неговите сътрудници за безвъзмездно предоставените авторски права за версия на български език на „The Climate Change Playbook”, включваща 22 интерактивни игри.

Николай Петков изследва и подготви информация, свързана с добри български и чужди практики при справянето с климатичните промени. Благодарим му.

Във виртуалната библиотека към портала са включени разнообразни по характер информационни и образователни материали на различни организации, създадени преди години, но все по-трудно откриваеми в интернет пространството. В тази връзка нашите благодарности са за:

Информационно-образователните текстове в портала отразяват факти и данни от различни международни и български източници: European Commission, European Environment Agency, World Health Organization, United States National Aeronautics and Space Administration  (NASA); Unitеd Stаtеs Еnvirоnmеntаl Рrоtесtiоn Аgеnсу,  Intergovernmental  Panel on Climate Change (IPCC),  World Bank, World Resources Institute , Министерството на околната среда и водите на Република България, Regional Environmental Center for Central and Eastern Europe, публикации в BBC, The Guardian и други периодични издания. Отговорността за съдържанието и начина на представяне и визуализация на информацията се носи от създателите на портала.

И накрая, но не последно място, бихме желали да изкажем нашата най-искрена благодарност към нашите спонсори от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и програмния оператор към Министерството на околната среда и водите на Република България. Благодарим ви!

×

Как да го използваме