В България

Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и Планът за действие до 2030 г. посочват следните специфични заплахи спрямо туризма:

Международният туризъм в България генерира приблизително 2,4 милиарда щатски долара, като в туристическия сектор работят 11,1 процента от заетото население на страната (през 2015 г.) . Основният пазар за туризъм е ЕС, а основният туристически продукт е крайбрежният летен туризъм край Черно море. Приблизително 95 процента от всички приходи от международен туризъм са от морските курорти. 2018 -2019 г. – последните две години  преди Ковид-пандемията – са най-успешните години за българския туризъм.  Общият брой на туристически посещения на чужденци в България е над 9,3 млн туристи, като 61 от тях са от страни от ЕС. Приходите от входящия туризъм за периода януари-ноември 2019 възлизат на над 3,6 млрд. евро, а за цялата предходна година те са над 3,7 млрд. лева.

Метеорологичните условия и климатът са от съществено значение за туризма. Неблагоприятните климатични събития, включително топлинни и студени вълни, интензивни валежи, бури или промени в природните туристически атракции, като липса на сняг, може да имат отрицателни последици за преживяванията на туристите в дадена дестинация и за желанието на туриста да се върне отново там.

Туризмът в България е уязвим от изменението на климата. Екстремните събития, наблюдавани в миналото, се очаква да станат по-чести при сценариите на изменението на климата, включително топлинни вълни, интензивни валежи, крайбрежни наводнения и бури. Зимният туризъм вече страда от по-високи температури и в краткосрочен до средносрочен план ски зоните вероятно ще станат все по-икономически нежизнеспособни; в дългосрочен план се очаква летните температури да надвишават биофизично допустимите прагови нива, докато покачването на морското равнище и наводненията ще доведат до загуба на крайбрежни зони. Изменението на климата може също косвено  да влияе на туризма, по-специално чрез увеличаване недостига на ресурси (прясна вода) и нарастващото търсене на енергия, например за климатизация. 

Основните рискове, свързани с очакваното изменение на климата и екстремните метеорологични явления, могат да бъдат обобщени както следва:

• По-малък брой туристи: Комбинация от тенденции, свързани с изменението на климата, включително по-високи температури, по-чести горещи вълни и повишени валежи и влажност може да доведе до намаляване на туристите.
• По-кратък зимен сезон: Може да се очаква, че зимният сезон ще продължи да се свива поради по-краткия период на снежната покривка, както и други фактори като по-високите рискове от лавини.
• По-кратък среден престой: Това може да се дължи на комбинация от фактори, включващи по-високи температури, по-чести топлинни вълни и повишени валежи и влажност.
• Здравни проблеми с туристите: Това се отнася особено до летния сезон, когато има повече риск от топлинни и слънчеви удари, проблеми с високо кръвно налягане и т.н.
• По-лоши условия за отдих на открито: Това е свързано с по-силни валежи и влажност, както и с екстремни метеорологични явления.
• Повреждане на туристическата инфраструктура и суперструктура: Това се дължи най-вече на екстремни метеорологични събития, включително увеличаване на ветровете и бурите, наводнения, лавини и свлачища.
• Влошен достъп до туристическите дестинации: Това се дължи най-вече на екстремни метеорологични събития, включително наводнения, лавини и свлачища.
• Недостиг на вода: Туризмът е свързан с високо потребление на вода, което допълнително ще задълбочава проблема в районите с недостиг на вода. По-високите температури и честотата на засушаване ще допринесат за увеличаване на потребностите от вода в туристическите райони и могат да повлияят и да възпрат посетителите.

Възможностите могат да се видят  в следното:

• По-дълги летни и извън летни сезони: По-специално, поради по-високите температури може да има по-продължителен летен сезон за морски туризъм и извън-пикови сезони за всички видове туризъм.
• Развитие на нови туристически продукти: Сред тях са различни видове културен туризъм (исторически, археологически, специален туризъм); вино и кулинарен туризъм; и специални събития (например фестивали).
• Привличане на нови перспективни туристически пазари: Това може да включва например развитието на пазарния сегмент на възрастните и пенсионираните, които посещават извън пиковите туристически сезони и разработват нови дестинации.
• По-малка нужда от енергия за отопление през зимните и ранните сезони: Това е свързано с по-високите температурни тенденции, но трябва да бъде балансирано с необходимостта от повече енергия за охлаждащите системи през лятото.

Източник:

Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие до 2030 г.

https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1294