В България
България разчита основно на твърди горива за енергия:
- Лигнитните въглища, или младите кафяви въглища, формират около 90% от българските въглищни запаси. Най-голямото находище на лигнитни въглища е Източномаришкият басейн близо до Стара Загора, Гълъбово и Раднево, където се намира енергийният комплекс „Марица-Изток” – с около 25% от общото електропроизводство на страната. Вторият най-важен източник на лигнитни въглища е Западномаришкият басейн близо до Хасково и Раднево, следван от Софийския и Чукуровския басейн.
- Значителни находища на кафяви въглища са съсредоточени в Пернишкия и Бобовдолския въглищен басейн. Те съдържат 9% от общите запаси в България.
- В Балканския и Свогенския басейн има находища на висококачествени и ценни антрацитни и черни въглища, но поради малките им запаси те са с относително ниско стопанско значение.
АЕЦ „Козлодуй“ е единствената действаща атомна електроцентрала в България. От 2018 г. в централата работят само 5-и и 6-и реактори с общ капацитет малко над 2000 MW. Споровете, свързани с бъдещето на ядрената енегетика в България – дали да бъдат изградени блокове от ново поколение в Козлодуй или да се строи нова ядрена централа в Белене – продължават. Изграждането на един или два нови блока в Козлодуй излиза по-евтино от построяването на АЕЦ „Белене“, понеже централата има осигурени техническа вода за охлаждане, система за радиационен мониторинг и аварийно планиране.
България разполага с ограничени залежи на нефт и природен газ:
- Нефт се извлича в малки количества близо до Долни Дъбник (област Плевен). Той обаче е много качествен и е твърде подходящ за производство на моторни масла.
- По-голям е потенциалът на природния газ: от 2004 г. насам се съобщава за увеличаване на добива на природен газ от източници като черноморския шелф в район „Галата” и някои нови шелфови находища.
- Най-новите проучвания показват, че има добри шансове за намиране на значителни наземни източници на природен газ и петрол в шисти в Северна България. Но поради неприемливо високите екологични рискове, съпътстващи добива на шистов газ (който в българските условия е потенциално съсредоточен предимно в райони с ценни подземни водоносни хоризонти), този добив бе забранен със закон през 2012 г.
По отношение на възобновяемите изтоници на енергия максимално използваният потенциал е този на водноелектрическите централи и твърдата биомаса (предимно дърва и отпадъци от дървесина за отопление на жилища и обществени сгради в провинцията). В последните години станаха популярни вятърната енергия (вятърни енергийни паркове, разположени главно в Североизточна България) и слънчева енергия (предимно частни фотоволтаици и слънчеви колектори, но напоследък и все по-голям брой комерсиални соларни паркове). Експертни изчисления показват, че в бъдеще могат да се оползотворят приблизително 30% от неизползвания потенциал на водна енергия (малки и микро водноелектрически централи), 40% от неизползвания потенциал на вятърната енергия и повече от 60% от неоползотворената биоомаса (дървесина и слама), което всяка година би означавало допълнително производство на 7 млрд. кВч електроенергия.
Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и Планът за действие до 2030 г. посочват следните специфични заплахи спрямо енергетиката:
Енергийният сектор в България е от голямо значение от гледна точка на приноса му към икономиката, като секторите на промишлеността и енергетиката съставляват около 20 процента от брутния вътрешен продукт.
Повишените температури, намалените валежи, промените в речните течения и екосистемите и екстремните явления са причинили известни щети и смущения в енергийния сектор.Рисковете и уязвимостта към изменението на климата за всеки от елементите на енергийната система са както следва:
Производство на въглища:
- Повреда на инфраструктурата и оборудването;
- Намалено качество на въглищата;
- Увеличен риск от топлинен стрес за работниците на открито:
Добив и доставка на природен газ:
- Повишен риск от пожари;
- Наводненията могат да може да предизвикат нарушения на тръбопроводи, компресорни станции, газоразпределителни и измервателни станции;
- Производство на електрическа енергия;
- Намалена ефективност на електрическите централи, поради спадане на КПД на охладителните им системи;
- Недостиг на вода за охлаждане;
- Повреди в инфраструктурата.
Енергия от възобновяеми източници:
- Несигурност при производството на електрическа енергия;
- ВЕЦ вероятно ще пострада от намаляване на валежите, особено през летния сезон;
- Намаляване ефективността на производството на слънчева и вятърна енергия: (а) Производството на слънчева енергия може да бъде уязвимо при увеличаване на облачното покритие, свързано с нарастване на валежите; (б) Промените в поведението на вятъра и интензивността му, дължащи се на изменението на климата, могат да повлияят на производителността на съществуващите вятърни паркове; (в) Екстремните бури може да повредят вятърните турбини и потенциално да доведат до изключването им.
Промяна в търсенето на енергия:
- Изменението на климата може да промени енергийните изисквания за жилищно и промишлено охлаждане и отопление, времето и мащаба на пиково търсене и корекциите в енергопотреблението за транспортни, строителни и селскостопански дейности.
Електро-пренос и електроразпределение:
- Повреда на инфраструктурата и прекъсвания: (а) Вероятност за повече щети и смущения по преносните линии поради интензивни валежи, наводнения и бури през зимата; (б) Нарастване на заплахите за функционирането на инфраструктурата в планинските райони поради нарастваща честота и интензивност на природните рискове (като свлачища, срутища или наводнения), свързани най-вече с повишаването на външната температура; в) Ефектите върху ефективността на електропреноса поради повишената честота на топлинните вълни; и г) По-голяма вероятност от спадане на електропроводите под минимално-допустимото разстояние над земята, изисквано от закона, поради по-високите температури.
Производство и разпределение на топлоенергия:
- Намалена потребност от отопление: Увеличаването на температурите вследствие изменението на климата може постепенно да намали нуждата от отопление.
Екстремните промени в климата и метеорологичните условия ще повлияят както положително, така и отрицателно на енергийния сектор, въпреки че преобладават негативните въздействия.
Източник:
Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие до 2030 г.
https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1294
